Рекордна за православната ни църква заплата, получава патриарх Даниил. Негово Светейшество получава пари в качеството си на патриарх, и на Софийски митрополит, която се определя от Сетия синод, чийто ръководител е самият той.
Според правилата на БПЦ заплатите на патриарха и на митрополитите са тайна и не се огласяват публично. Тя използва факта, че е значима институция, вписана в българската Конституция, където пише, че църквата е отделена от държавата. Така доходите на Даниил са засекретени.
Макар православната ни църква да е разделена от държавата и да не се отчита пред светските държавни институции, тя получава внушителна държавна субсидия и не плаща данъци. Размерът на издръжката се определя всяка година в държавния бюджет. През 2025 г. БПЦ ще получи над 62 млн. лв. субсидия.
Запознати издават, че по време на обсъждането на бюджет 2025 от правителството на Росен Желязков, от Синода са изпратили искане до кабинета субсидията да бъде значително увеличена. Правителството и Народното събрание в крайна сметка удовлетвориха това искане, тъй като субсидията на БПЦ за 2025 г. от държавния бюджет скочи от 37.4 млн. лв. през 2024 г. на 62.86 млн. лв. т.е. с над 25 млн. допълнително финансиране БПЦ получи и по проекти от Държавен фонд „Земеделие“, като за 2024 г. на вероизповеданията са дадени 14 млн. лева, повечето от които за православната църква. Владиците са мотивирали искането си за значително по-висока субсидия, с инфлацията, с повишаване на минималната работна заплата и с мотивиране на църковните служители.
Както е тръгнало, нищо чудно скоро Даниил да взима повече от президента, чиято заплата е малко над 14 000 лева.
Интересно обаче как Синодът определя заплатите на владиците и за какво се харчат тези пари. Патриархът се определи като владика на бедните и онеправданите, но досега публично нито той, нито от Синода са обявили той да е правил лични дарения на църквата. Някои от духовниците твърдят, че Негово Светейшество, подобно на предшественика си патриарх Неофит, връщал заплатата си в касата на църквата и за себе си оставял около 1000 лева. Други обаче смятат, че тъй като уставът и вътрешните правила на БПЦ му дават безгранична власт, той превеждал голяма сума от тези 12 000 лева в лична сметка, която е открил със светското си име Атанас Трендафилов Николов.
За да бъдат пресечени всякакви слухове и инсинуации за какво харчи Даниил парите си, Синодът официално трябва да излезе със специално изявление и да разясни ситуацията, коментираха специалисти по църковните дела.
Те уточниха, че църквата би трябвало да се съобразява със съвременните тенденции и да разчупи канона, да излезе от удобната позиция, че всичко там трябва да е обвито в тайна и да каже на обществото как и за какво харчи милионите държавна субсидия, освен за поддръжка на храмовете и за заплати на свещеници. Духовниците с ниски санове непрекъснато се оплакват от мизерни заплати, а пенсионирани свещеници направо мизерстват с по 300-400 лева пенсии.
За патриарх Неофит се знаеше, че той дарява почти цялата си заплата на различни храмове в страната, като всеки месец изпращаше пари на най-нуждаещите се в църкви и манастири. Ежемесечно е дарявал за храма „Света Параскева“ в русенското село Тетово. Още като Русенски митрополит, той се отказа от заплатата си на владика и я даваше на местните храмове и на домове за сираци и за възрастни хора. „Негово Светейшество беше безсребърник. Аз го помня още от малък. За него знам само хубави неща“, казваше кметът на селото Калоян Терзиев.
Ако патриарх Даниил дарява голяма част от заплатата си за благотворителност,
това да бъде казано, макар и не лично от него, защото както твърдят, той бил скромен монах аскет, отдаден на Бога и далеч от светската суета. Макар да е ясно, че Божиите правила не дават право на Негово Светейшество сам да се хвали, то Синодът все пак трябва да коментира темата. Защото мълчанието на владиците по въпроса за заплатите им вече поражда съмнения за недобросъвестно използване парите на данъкоплатците и на миряните, които даряват на църквата и често с последните си стотинки купуват чистосърдечно свещи от храмовете.
НАЙ-ЕВТИНАТА СВЕЩИЧКА ВЕЧЕ Е 80 СТОТИНКИ
Най-евтината свещ вече е 80 стотинки. Тя обаче реално се равнява на тези, които преди струваха 20 стотинки и които са толкова тънки, че се пречупват веднага щом ги запалиш. Приходите от свещи се разпределят между Светия синод, съответния храм, митрополията и свещоливницата. Най-голяма част отива за църковната администрация, а най-малка за производството.
„Свещите са основно перо за издръжката на БПЦ, това е своеобразно дарение, което миряните, запалвайки тази свещ, правят на храмовете", обясни преди време Западноевропейският митрополит Антоний.
Така освен свещичка от по 80 стотинки, се продават и по-големи от левче, 2 лева, 5 и 10 лева, които са по-дебели и по-големи.
„Ако Христос наистина беше в църквата, той пръв би изгонил всички търговци от храма, които продават свещи и светена вода, кръщават и погребват за пари, или пък искат по 10 или 20 лева, за да разрешат снимки в сградата“, клатят глава възрастни миряни.
Източник: Уикенд
