Вече органически не понасям литература, театрални постановки, които не водят човека до някаква надежда. Това сподели в предаването "Тази събота и неделя" за най-новата си книга писателят Александър Секулов.
По негови пиеси са едни от най-гледаните постановки в България. А новата му книга "Възхвала на провинцията" влезе в тазгодишните номинации на портал Култура.
Той сподели, че в последната година често размишлява по един въпрос. „Между 1942 и 1943 г. по време на тази безумна касапница, която е била Втората световна война, се пишат три книги. "Малкият принц", "Алексис Зорбас" и "Пипи Дългото чорапче". И се питам защо точно в този момент са се появили точно тези литературни герои, които носят толкова много желание да се живее широко, да се живее смело, да се живее все едно няма околна действителност. Мисля, че те са много хубав пример да не се занимаваш с отрицанието на живота. Моят добър приятел художникът Атанас Хранов винаги казваше "Черното се рисува много лесно", споделя писателят Александър Секулов.
Ние сме станали функция на външните обстоятелства, смята той.
„Скоростта, с която живеем, вече е извън предела на физическите възможности на човека. Думите, от средство за разбирателство, са се превърнали в оръжие. Третото нещо, което си мисля, че прави живота доста труден, е способността човек да приема негативни новини. Колко може да абсорбираме такова негативно влияние? То е като радиацията - облъчваме се, затова и мутираме", обясни Секулов.
Театърът за него е присъствието в живота на един град по много различни начини. „Театърът е начинът, по който градът си говори с хората. Не е само да дойдеш, да пляскаш, да се забавляваш, да плачеш, да се смееш. То е общуване на друго равнище. Във всеки един аспект театърът трябва да представлява образец. Това е лаборатория за обществен смисъл", смята драматургът.
Да си будител за него означава да будиш самия себе си. „Да се опитваш да не заспиш ти самият. Ти да си буден е по-важно, отколкото да ходиш и да говориш другите да не заспят", смята писателят.
бТВ, „Тази събота"
