За една 10 дни в Черно море са загинали повече моряци, отколкото военнослужещи на САЩ през цялата война с Иран
Шест кораба са атакувани в Черно море само за 10 дни, а нападенията вече се разпростират към териториалните води и въздушното пространство на държави от НАТО. В анализ британският вестник „Гардиън“ предупреждава за ескалацията на морския конфликт и последиците му за корабоплаването, регионалната сигурност и доставките на храни, предаде БГНЕС.
Първото, което екипажът на българския ферибот „Диоскурия“ научил за нападението срещу товарен кораб в изключителната икономическа зона на страната им в Черно море в ранните часове на 6 октомври, бил далечен взрив на 70 мили от крайбрежния град Бяла. Плаващият под турска собственост кораб „Алфа Ватан“, пътуващ към румънското пристанище Сулина, бил поразен от предполагаеми руски въздушни и морски дронове. Пристигайки на мястото, „Диоскурия“ заварил преобърната спасителна лодка и спасителни жилетки във водата. Нямало обаче и следа от десетчленния екипаж на „Алфа Ватан“.
Шест дни по-късно дронове поразиха друг кораб край българското крайбрежие — HS Dignity. Единадесет членове на екипажа загинали.
До четвъртък нападенията вече се разпростриха във въздушното пространство и териториалните води на Румъния. Два химически танкера, Wine Trader и Yara J, бяха атакувани и оставени да горят. Още седем моряци са в неизвестност. Нападенията срещу шест кораба в рамките на 10 дни, поразени са също Able и Chelsea-3, белязаха рязка ескалация на морския конфликт, който се разгръща по границите на НАТО.
Докато световното внимание е съсредоточено върху рисковете за моряците, преминаващи през Ормузкия проток, през последните месеци именно Черно море се очертава като по-опасния морски маршрут. За седмица и половина там са загинали повече моряци, отколкото военнослужещи на САЩ през цялата война с Иран.
Морският застраховател и анализатор на рискове Ambrey предупреди, че не се вижда край на заплахите за товарното корабоплаване в Черно море, включително за превоза на зърно и петрол, а застрахователните премии за преминаване през тези води са скочили рязко. Томас Алекса, старши анализатор в Ambrey, отбелязва рязко увеличаване на честотата на нападенията от юли насам. Смята се, че руските сили са отговорни за 80% от тях.
По думите му последните човешки жертви са резултат и от нападения с повторен удар, известни като „double tap“, при които се използват въздушни и надводни дронове. Последните често носят до половин тон взривен заряд. По-малките плавателни съдове, които използват предимно системата от канали на река Дунав, са потъвали бързо. „Макар нападенията срещу търговски кораби в Черно море да не са нещо ново, наблюдаваме ескалация както по отношение на броя на атаките, така и по отношение на географския им обхват“, заяви Алекса. Профилът на атакуваните плавателни съдове, тоест корабите, търгуващи с Украйна, не се е променил, добави той. Намеренията на Русия са ясни: да ограничи износа на украинско зърно и селскостопанска продукция.
В резултат броят на корабите, посещаващи Украйна, е намалял рязко. Застрахователните ставки са скочили, а моряците и корабните оператори все по-често не желаят да работят в Черноморския басейн, включително на кораби, които нямат връзка с украински товари.
Огромното мнозинство от над 60-те смъртни случая сред моряците в Черно море от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. са настъпили през последната година. През септември Съвместният военен комитет, представляващ лондонския застрахователен пазар, разшири зоните с висок риск в Черно море, така че те да обхванат целия басейн, с изключение на териториалните води на Турция, Румъния, България и Грузия. Заплахата не се ограничава само до Черно море. През последната година нападенията срещу украинските черноморски пристанища също са се увеличили рязко.
Според експерти разширяването и ескалацията на конфликта към бреговете на държави от НАТО се дължат на редица фактори. Русия е отговорила на разширяването на географския обхват на украинските удари срещу т.нар. сенчест флот от петролни танкери, като е засилила ударите срещу украинските селскостопански товари, ключов елемент от икономиката на Киев. С пренасочването на корабите към по-безопасни маршрути, по-далеч от бреговете, се е променила и заплахата: от морски мини към дронове с все по-голям обсег.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви след потъването на „Алфа Ватан“: „Търговски кораби, и невинни екипажи, са подложени на нападения, като вече има загинали хора в морето.“ Пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа полковник Джоби Римър, старши британски военен съветник, заяви следното: „Нападенията, при които не се прави разграничение между военни цели и граждански плавателни съдове, или за които се очаква да причинят прекомерни съпътстващи вреди на цивилни лица и граждански плавателни съдове спрямо очакваното военно предимство, може да представляват нарушение на международното хуманитарно право и Конвенцията на ООН по морско право.
„Всяко нападение увеличава риска за екипажите от всички националности, повишава застрахователните разходи и ограничава доставките на храни за хората, които зависят от тях. Обединеното кралство е дълбоко обезпокоено от далечните последици на поредицата кризи в световната морска сфера. Стабилните и сигурни морски маршрути са общо благо за целия свят, от което всички ние се ползваме.“
Корабните оператори предупредиха за по-широките последици за търговията в Черно море, включително през българските пристанища. В скорошно интервю за българска телевизия собственикът на корабната агенция Тодор Георгиев предупреди, че Черно море е застрашено да се превърне в „мъртва зона“. „Всеки път, когато руснаците бъдат уличени, че са поразили кораб с някой от дроновете си, те твърдят, че плавателният съд е превозвал оръжия“, каза той. „Оръжия не се транспортират до Украйна през Черно море.“
Българският министър-председател Румен Радев определи нападенията в близост до териториалните води на страната като „абсолютно неприемливи“. Българските власти призовават ЕС и НАТО да подкрепят усилията за засилване на сигурността, като същевременно работят с Турция и Румъния за повишаване на регионалната сигурност. Макар да отказват да припишат отговорността на Русия, представители на властите заявиха, че за Украйна „няма логика“ да атакува собствените си товарни пратки. „Не разполагаме с ясни и категорични доказателства, които да позволят да припишем отговорността на която и да е от двете страни“, заяви Радев и поясни:Както вече посочих обаче, логиката сочи, че от случващото се печели Руската федерация.
С приближаването на руските удари срещу корабоплаването към границите на държавите членки на НАТО нарастват и предизвикателствата пред сигурността на отбранителния съюз, който вече се противопоставя на разрастващата се хибридна война на Москва в Европа. Появиха се предположения, че засегнатите държави от НАТО може да бъдат принудени да задействат член 4 от договора на организацията, стъпка под задействането на член 5, предвиждащ колективна самоотбрана.
Член 4 вече е задействан два пъти във връзка с войната в Украйна, непосредствено след руското нахлуване в Украйна през 2022 г. и от Полша през 2025 г., след като руски дронове нарушиха въздушното пространство над Варшава. Той предвижда официални консултации при заплаха за сигурността.
В четвъртък генералният секретар на НАТО Марк Рюте се срещна с Радев и румънския президент Никушор Дан, за да обсъдят сигурността в Черно море. След срещата Рюте заяви следното: НАТО ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съюзниците ни в Черноморския регион, като при необходимост коригира мерките си за възпиране и отбранителната си позиция.
Друга последица от ескалацията на нападенията е възобновяването на опасността от глобална продоволствена криза. Украйна и Русия са големи износители на зърно, каквато е и Румъния. „Разглеждаме Черно море като глобална хранителна артерия“, заяви румънският външен министър Оана Цою на конференция по сигурността във Варшава миналата седмица. „За съжаление, през последните месеци то е най-смъртоносното море по брой на загиналите моряци. Това означава, че трябва да увеличим инвестициите си във възпиране и отбрана,“ каза още тя.
Деймиън Шевалие, директор по морска безопасност в Международната морска организация на ООН, предупреди миналия месец за дългосрочните последици за корабоплаването от нападенията, свързани с конфликтите в Украйна и Близкия изток. „С нарастващия брой жертви в Черно море, Червено море и Ормузкия проток професията на моряк действително се превърна в опасна“, заяви той. „Моряците не са обучени да се справят със заплахи, произтичащи от действия, свързани с по-широки проблеми на сигурността или геополитически обстоятелства," каза той и поясни: Това, което прави настоящия момент наистина безпрецедентен, не е само броят на инцидентите, а и моделът, който стои зад тях. Корабоплаването се превърна в съзнателно използван инструмент за геополитически натиск. I БГНЕС
