Сделката между Доналд Тръмп и Владимир Путин за доставки на руски дизел поставя на изпитание отношенията между САЩ и Европа и изостря спора дали общите ценности отстъпват пред националните интереси. Различни оценки за последиците дадоха геополитическият анализатор проф. Марин Русев и политическият анализатор Кристиян Шкварек в ефира на Нова телевизия. Двамата обаче се обединиха около необходимостта България да защитава по-категорично интересите си.
Според проф. Русев икономическите аргументи за решението на американския президент не изчерпват неговото значение.
„Става въпрос за двойно дъно. На повърхността излиза нещо, което има своята икономическа мотивация, но всъщност поражда много тежки политически последици", заяви той. По думите му действията на Тръмп могат да бъдат разглеждани като „предателство към ценностната система на Запада".
Шкварек представи различен прочит. Според него светът окончателно се отдалечава от представата, че международните отношения се определят преди всичко от споделени ценности и правила.
„На света ще има световни блокове и световни сили, които се разбират и си гледат интереса. Единственото, което има значение за нас, е дали ние сме силни", посочи той. Анализаторът предупреди, че в тази геополитическа среда „силният ще прави каквото може, а слабият ще търпи каквото трябва".
Двамата обсъдиха и вътрешнополитическите рискове за Тръмп преди междинните избори в САЩ. Според Шкварек президентът се опитва да възстанови подкрепата на републиканските избиратели, след като не е изпълнил ключови обещания, свързани с миграцията, цените и избягването на нови войни. Проф. Русев определи поведението му като краткосрочна политика, подчинена на моментните обстоятелства, а не на дългосрочна стратегия.
В разговора за Европа Шкварек разкритикува зависимостта ѝ от руските енергийни ресурси и недостатъчния капацитет за производство на въоръжение. По думите му политиките за декарбонизация допълнително затрудняват европейската индустрия.
Русев се съгласи с част от посочените проблеми, но подчерта, че екологичните съображения не бива да бъдат пренебрегвани. Той отбеляза също, че демократичният модел предполага по-сложен процес на вземане на решения.
По отношение на България двамата анализатори настояха за по-ясно отстояване на националните позиции, включително при съмнения за руска намеса в инциденти, засягащи сигурността на страната.
„Изглеждаш слаб, когато не си способен във всеки един момент да защитиш интереса си", заяви Шкварек. Според него България трябва да бъде готова да реагира независимо дали натискът идва от Русия, САЩ или друга държава.
Проф. Русев също призова за по-категорична позиция, но предупреди срещу резки промени във външнополитическия курс.
„Когато една държава се държи твърдо, праволинейно, с отчитане на националния интерес, имаме много по-добри шансове", посочи той.
Двамата коментираха и историческата склонност на България да се съобразява с големите сили. Шкварек настоя страната да преодолее страха да защитава интересите си, а Русев призова да се прави по-ясно разграничение между политиката на Владимир Путин и руското общество.
