Когато не ти управляваш времето, а събитията, губиш стратегическата инициатива
Кадровата суша не се решава чрез концентрация на качество, а чрез разширяване на контрола
Правителството на Румен Радев встъпи в длъжност на 8 май, прескочи стоте си дни, време е за анализ на първите му действия. Премиерът и министрите му разумно не изразяваха бурни следизборни емоции. Радев е генерал от кариерата, някои от доверените му лица в кабинета са бивши военни, помнят важни армейски мъдрости. Например, че службата не се яхва, а бута, че иначе тя теб ще сръчква и наритва отзад. Наясно бяха, че се изправят пред дълга редица трудни за разрешаване външно- и вътрешнополитически проблеми.
Преди всичко пред финансово-икономически трудности в страната със системните проблеми, от години чакащи реформаторски решения - в правораздаването, енергетиката, демографията, администрацията, сигурността. На фона на световна системна икономическа криза, изостряща се конкретно в Евросъюза. Среда, предлагаща избор между неприятни, болезнени и още по-болезнени решения.
На 24.04. т. г. „Труд news“ в дописка „Радев спечели голяма, но тежка власт“ предложи прогнози, основани върху три основни фактора, с които са най-голяма важност при планирането на задачите. Времето е на първо място. То не дава отсрочки, а затрупва с нови и нови неотложни задачи, „черни лебеди“ и обществено нетърпение. От една страна политическото бързане води до грешки, от друга Радев и екипът му институционално могат да действа само бавно. Голям капан, особено при завареното състояние на държавната машина.
Проблемът с втория фактор - силите или кадрите - също се очертаваше като тежък. Ще изчистиш хората на сглобкаджиите, партийните калинки, ако имаш с кого да ги смениш. Нямаш кадрови резерв от подготвени, почтени и работоспособни хора за целта. Гарантирано ще срещнеш една от големите катастрофи на прехода - кадровата.
Средствата, парите са третият фактор. Пред новата власт предстоеше да се изправят бюджетът, дефицитите, сметките, балансите. Числата не се впечатляват от изборни резултати. Всяко поскъпване ще бъде закачвано към образа на тази власт.
Румен Радев и екипът му несъмнено са се ориентирали в даденостите, с които ще се сблъскат. Ясно им е било при краткосрочното и дългосрочното планиране, че и върху трите ключови фактора няма да разполагат със сериозни възможности за въздействие. Всъщност те с доста малки при фактора „кадри“ и пределно малки при „времето“. Пари все пак би могло да заемат.
Много е важно какво са мислили, прогнозирали и пророкували при планирането на бъдещото си управление, осъзнавайки наличията, липсите и средата. Сега, вместо да питаме „Изпълниха ли обещанията си“, задаваме въпроса „Каква е била тяхната работна теория за възможното“. Да гледаме не речи и изявления, а действия и получени резултати.
Във военното планиране горната тройка фактори не е просто списък от ресурси, а критерий за осъществимост на поставените задачи. Командирът първо оценява има ли нужното време, достатъчните бойци и офицери и достатъчно средства за изпълнениета на мисията. Ако някое от трите е с дефицит, той не просто „среща трудности“, а преформулира мисията до нивото на ресурса.
Другото е нездрава еуфория с обещания за два моста на Дунав и три тунела под Балкана.
Когато хора с дисциплиниран мисловен апарат поемат изпълнителната власт, не веднага започват да мислят като политици. Мислят пак като командири, но вече на друг терен. Ако още преди 8 май са оценявали, че времето ще стресира, силите ще са кът, а средствата - силно ограничени, то техният оперативен замисъл е взел всичко това в съображение.
Така се формира активно намерение, признаващо ограниченията, без да се стъписва пред тях. „Ако хората определят една ситуация като реална, тя става реална и по своите последствия“, гласи Теоремата на Томас. С ефекта на очакването, описван и като Самоосъществяващо се пророчество. Дали публичните ангажименти на кабинета „Радев“ бяха събразени с наистина реалистичен замисъл, основан на тройката фактори? Да го видим в началното изпълнение.
Ако управляващите са били убедени, че времето е кратко, следваше да концентрират усилията си в един-два законодателни приоритета с ясна времева рамка. Но виждаме разпръсната законодателна активност - цени, бюджет, съдебна реформа, външна политика. Което е разпиляване на ограничения ресурс. Или не са били убедени, че времето е чак толкова кратко, или не са имали ясна представа къде да е главното усилие.
Ако кадровата суша е била оценена като тежка, логиката на ръководителя е да не залага на стари и нови случайници, а на малък, висококомпетентен щаб. Виждаме назначения на лоялни, но не непременно компетентни шефове на втори и трети позиции. И много кадри на сглобкаджиите. Значи кадровият дефицит не е бил решен чрез концентрация на качество, а чрез разширяване на контрола. Рационално за задържане на властта, но не и за постигане на значими резултати.
И със средствата проблеми. Ако финансовата рамка е била оценена като „опасно стеснена“, логиката е да се избягват нови разходи и да се търсят бързи фискални ефекти. Вместо това виждаме бюджет с 5,7% дефицит. Изглежда, че политическата цена на дисциплината е била преценена като по-висока от цената на дефицита.
И в трите случая виждаме разминаване между обявените дефицити и оперативното поведение. Като че ли оперативната прогноза е била по-скоро песимистична и е демобилизирала самата способност за концентрация. Или мисията не е била ясно дефинирана. Във военното планиране командирът точно знае какво е „победа“, но в политиката на кабинета тя е твърде размита.
Бившият вицепремиер и икономически министър Николай Василев: „Аз наричам управляващата партия „Геометрично Прогресивна България“, защото геометрично прогресивно вдигат дългове, дефицити, разходи на бюджета, а сега и данъците. Сто пъти обещаха обратното. „Икономическа справедливост“ е реторика на левичарите и популистите.“
Дипломатът Любомир Кючуков по повод мъглявите наши позиции във връзка със съвместното изявление на над 50 държави, в което се осъжда руската агресия: „Забъркана бе каша от обвинения и обяснения по един достатъчно елементарен казус. Правителството дава достатъчно поводи за критика - и вероятно ще продължи да дава такива.“
Има опасност правителството да си внуши, че „няма време“ и да започне да бърза и да залага на евтини, козметични мерки. Които не решават нито един структурен проблем, но липсата на истински резултат засилва усещането, че времето изтича. Порочен кръг: бързането ражда провал, той пък го прави паническо.
Ако „кадровата суша“ се приеме за пълна, спира се търсенето на експерти и се залагат само на верни кадри. Лоялността измества компетентността. Изпълнява се и това пророчество! А когато държавните финанси се възприемат като „опасно стеснени“, логиката на Самоосъществяващото се пророчество диктува да се избягват непопулярните реформи. Залага се на дългове и дефицити.
Опасността е от това, което се нарича „загуба на стратегическа инициатива“. Когато не ти управляваш времето, а събитията и външната среда (геополитиката, кризите, „черните лебеди“) диктуват какво да правиш, ти спираш да планираш. И просто започваш да отбиваш атаки. Да узаконяваш, че минимум 33процента от всички директорски позиции трябва да се заемат от жени. А партизаните на Сорос да пробутват закони като този за привилигированото правосъдие.
Когато събитията те бутат в гърба, управлението спира да бъде развитие и се превръща в скъпоструващо оцеляване. Но по този път може да се сбъдне най-лошото народно пророчество за всяка власт у нас: „Ха дано успее, ама надали!“
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
