Крайните ограничения върху легалния хазарт не премахват търсенето, а пренасочват потребителите към нерегулирани оператори. Това показват последните данни за европейския пазар, според които сенчестият онлайн хазарт в ЕС вече генерира близо 92 млрд. евро.
Така мерки, въведени с аргумента за защита на уязвимите групи и превенция на зависимостите, могат да доведат до обратен резултат – легалният бизнес губи възможност да комуникира с потребителите, докато офшорни и нерегулирани оператори завземат освободеното пространство.
Последиците са двойни – държавите губят милиарди евро данъчни приходи, а потребителите се преместват в среда, в която механизмите за контрол и защита практически отсъстват.
91,6 млрд. евро вече са в нерегулирания сектор
Мащабът на проблема се вижда от 48-страничния доклад на Gaming Compliance International (GCI), изготвен за Campaign for Fairer Gambling (CFG) и публикуван през септември 2026 г.
Според анализа общият брутен приход (GGR) от онлайн хазарт в ЕС-27 достига 128 млрд. евро.
От тях внушителните 91,6 млрд. евро, или 72% от целия пазар, се генерират от нерегулирани оператори.
За сравнение, легалният сектор държи едва 36,5 млрд. евро.
Още по-тревожна е скоростта, с която расте сивият пазар. Само между 2023 и 2025 г. обемът му в ЕС се е увеличил със 74% – от 52,6 млрд. на 91,6 млрд. евро.
Това означава и огромна загуба за европейските бюджети. Пропуснатите данъчни приходи вследствие на нерегулирания хазарт се оценяват на около 22 млрд. евро годишно при средна данъчна ставка в ЕС от 24%.
Източна Европа е шампион по сив хазарт
Особено сериозен е проблемът в Източна Европа.
Западна Европа продължава да държи най-големия нерегулиран пазар като абсолютна стойност – 36,9 млрд. евро. Но когато се измери делът на черния пазар спрямо целия сектор, Източна Европа излиза на първо място.
Тук цели 81% от пазара са нерегулирани, което се равнява на 30,7 млрд. евро.
При онлайн казината нерегулираният сектор държи 75% от пазара, а при спортните залози – 59% от целия оборот.
91% от хазартното съдържание вече рекламира нерегулирани оператори
Един от най-показателните изводи в доклада на GCI е свързан не толкова с размера на пазара, колкото с начина, по който потребителите достигат до него.
Цели 91% от хазартното съдържание, което достига до европейските потребители, промотира нерегулирания сектор.
Така забраните за реклама в традиционните медии не означават непременно, че хората виждат по-малко хазарт. Вместо това рекламата се премества там, където контролът е значително по-труден.
Съдържанието, свързано с онлайн хазарт, достига до 121 млн. европейци, като 88 млн. от тях са пряко достигнати от нерегулирани оператори.
Зад тази огромна дигитална машина стоят повече от 17 501 афилиейт партньори и над 6 238 нерегулирани оператори.
Те достигат до потребителите през социалните мрежи, инфлуенсъри, стрийминг платформи като Kick, мобилни приложения и т.нар. cloaked ads – реклами, създадени така, че да заобикалят механизмите за контрол.
Черният пазар превзе и пиратските стриймове
Особено показателен е примерът със Световното първенство по футбол през 2026 г.
Според данните цели 95% от пиратските онлайн излъчвания на първенството в Европа са показвали реклами на нелицензирани хазартни оператори.
Общият брой гледания на нелегалните стриймове е достигнал 17,8 млрд.
Това показва и новата реалност – битката за потребителя вече не започва, когато той влезе в сайт за залози. Тя се води много по-рано и обхваща цялата дигитална среда.
Когато легалните брандове бъдат извадени от публичното пространство чрез рестрикции, освободеното място не остава празно. То се заема от оператори, които не се съобразяват с националното законодателство.
Италия забрани рекламата. Седем години по-късно черният пазар е за близо 30 млрд. евро
Италия е един от най-показателните европейски примери за ефекта от пълната забрана.
През 2018 г. Рим прие Decreto Dignità – Закон №96/2018, с който от 1 януари 2019 г. беше въведена пълна забрана за реклама и спонсорство на всички видове хазарт.
Още тогава Бюджетната служба на италианския парламент – Servizio Bilancio – предупреждава за потенциалния риск.
„Рекламата и спонсорството са единственият начин легалните оператори да станат разпознаваеми за играчите и да се разграничат от нелегалните оператори“, посочва службата на 19 юли 2018 г.
Седем години по-късно изследване на университета LUISS и Prisma оценява нелегалния хазартен пазар в Италия на 29,8 млрд. евро.
От тях 85%, или 25,4 млрд. евро, са в интернет.
4,5 млн. италианци са посетили нелицензирани платформи само за три месеца
Данните на Обсерваторията Nexus Data Room показват още един ефект от забраната.
Само през първото тримесечие на 2026 г. повече от 4,5 млн. италианци са посетили нелицензирани хазартни платформи, като са генерирали над 13 млн. сесии.
Рекламата не е изчезнала. Тя просто е сменила адреса си.
От телевизионните екрани комуникацията се е прехвърлила във Facebook, TikTok и Instagram, където потребителите са атакувани от агресивни реклами на сайтове, включени в черните списъци.
Над 12 000 сайта са блокирани – черният пазар продължава да расте
Опитите проблемът да бъде решен чрез блокиране на интернет страници също не дават очаквания резултат.
Италианската митническа и монополна агенция ADM отчита постоянен ръст на блокираните сайтове.
През 2023 г. те са 492, през 2024 г. – 721, а през 2025 г. вече достигат 1 038.
От въвеждането на забраната през 2019 г. досега са блокирани над 12 000 сайта.
Самата ADM признава, че тези числа демонстрират способността на нерегулирания сектор непрекъснато да преминава към нови и все по-гъвкави дигитални канали.
Футболът плати сметка за над 1 млрд. евро
Цената на италианския експеримент се усеща и от професионалния спорт.
Италианската футболна федерация FIGC определя забраната като „до голяма степен неефективна“ срещу зависимостите и нелегалните залози.
В същото време професионалният футбол е понесъл над 1 млрд. евро преки загуби.
Именно затова днес италианският регулатор AGCOM и ресорните министерства вече търсят начин за промяна на модела.
Подготвя се законодателство за частично връщане на спортното спонсорство и въвеждане на режим за т.нар. „отговорни търговски съобщения“.
България рискува да повтори италианския сценарий
На този фон въпросът какъв модел ще избере България става все по-важен.
При положение че нерегулираният пазар вече представлява 81% от сектора в Източна Европа, механичното въвеждане на тотални забрани може да произведе същите ефекти, които вече се наблюдават в Италия.
Първият риск е загубата на разпознаваемост на лицензираните оператори.
Ако легалният бизнес няма право да комуникира своя бранд, лиценз и правилата за отговорна игра, потребителят все по-трудно може да разграничи регулирания оператор от нелегалния сайт.
Вторият голям проблем е защитата на уязвимите хора.
Нерегулираните платформи не спазват националните регистри на уязвимите лица, не гарантират надеждна проверка на възрастта и не дават сигурност, че спечелените средства ще бъдат изплатени.
Третият риск е финансовият удар върху спорта и медиите.
Премахването на прозрачните рекламни и спонсорски договори от тези сектори не означава автоматично по-малко хазартна реклама. Докато легалният финансов поток изчезва, рекламата на нерегулираните оператори продължава да достига до потребителите през социалните мрежи и останалите дигитални канали.
Европа показва и друг път: контрол вместо тотална забрана
Редица европейски държави вече прилагат различен подход – вместо абсолютна забрана, въвеждат конкретни правила кога, къде и до кого може да достига рекламата.
Германия използва ясни часови пояси и ограничения върху съдържанието чрез Държавния договор за хазарта от 2021 г.
Испания след ревизията на Кралски указ 958/2020 регламентира конкретни часови слотове за излъчване.
Ирландия чрез Gambling Regulation Act 2024 въвежда часови ограничения и изискване за предварително съгласие – opt-in – от потребителите при дигиталния маркетинг.
Нидерландия изисква насочената реклама да използва възрастови филтри, така че младите хора да не бъдат излагани на хазартно съдържание.
Общото между тези модели е стремежът към контрол върху легалния пазар, вместо неговото изтласкване от публичното пространство.
Забраната не премахва търсенето – просто го мести в сивия сектор
Хазартното търсене не изчезва със забраната на рекламни пана, телевизионни спотове или публикации в националните медии. То се пренасочва към други канали.
А цифрите вече показват мащаба на този процес – 91,6 млрд. евро нерегулиран пазар в ЕС, 72% дял на сивия сектор и 91% присъствие на нерегулирани оператори в хазартното съдържание, достигащо до европейските потребители.
Италианският пример допълва картината – близо 30 млрд. евро нелегален пазар, милиони потребители на нелицензирани сайтове и над 12 000 блокирани интернет страници, без черният пазар да бъде елиминиран.
Така големият въпрос пред България вече не е дали хазартът трябва да бъде регулиран. Строгият контрол е необходим.
Въпросът е как да бъде направен така, че рестрикциите срещу легалния бизнес да не се превърнат в конкурентно предимство за нелегалния.
Опитът на Европа показва възможна посока – строг надзор, ефективна защита на уязвимите групи, цифрова грамотност и запазване на контролиран канал, през който обществото да може ясно да разграничава лицензираните оператори от черния пазар.
