/ Пораженията върху моторния кораб „Челси 3" в Черно море показват целенасочена атака, като плавателният съд най-вероятно е бил предварително изчакван в изключителната ни икономическа зона. В същото време установяването на точния подател на нападението остава сериозно технологично предизвикателство. „Към момента все още няма технология, която еднозначно да каже откъде идва дронът. Съществуват способи чужд апарат да бъде отклонен от полета му и пренасочен, така че дали той първоначално е бил предназначен за друга цел, може да се установи много трудно", коментира военният пилот и преподавател по въздушно движение ас. д-р инж. Христо Станев в предаването „Събуди се" по NOVA.
По думите му при три директни попадения в един и същи плавателен съд не може да се говори за случаен инцидент. Фактът, че в района е имало и други кораби, които не са били атакувани, показва конкретна мишена. Според Станев моментът на атаката най-вероятно е обвързан с провеждащите се срещи на високо ниво в Европейския съюз и дебатите за финансиране на помощта за Украйна.
Относно предстоящите огледи на борда експертът изрази скептицизъм, че разследващите ще открият цели отломки от летателния апарат. „По-скоро няма да има отломки от самия дрон, а ще се търсят следи от взрива, за да се разбере какво взривно вещество е било използвано. Доколкото си спомням, нашите военнослужещи вече обходиха кораба и докладваха, че липсват отломки", обясни Станев. Единственото изключение за категорично проследяване би било, ако апаратът е бил управляван чрез оптично влакно.
Във връзка с възможностите на българската армия да противодейства на подобни заплахи Станев подчерта, че страната ни разполага с твърде ограничен ресурс. По думите му наличните изтребители МиГ-29 са проектирани през миналия век и нямат техническата възможност да засичат надеждно съвременни малки дронове. В същото време новите самолети няма да могат да поемат бойно дежурство по „ер полисинг" преди края на 2027 година.
„Вдигането на самолет за милиони срещу дрон за няколко хиляди е изключително скъпо. Зенитно-ракетните ни комплекси могат да въздействат, но една зенитна ракета струва много повече от самата мишена", посочи експертът. Той даде пример, че във военните конфликти все по-често се търсят евтини решения, включително опъване на специални защитни мрежи срещу малки апарати.
Станев обърна внимание и на проблема със заглушаването на навигационните сигнали в района на Черно море, което по думите му достига навътре в сушата чак до Велико Търново. По думите му това създава трудности за корабоплаването и летищата във Варна и Бургас, но не гарантира пълно спиране на дроновете, тъй като съвременните апарати могат да се насочват и без зависимост от GPS.
Според него най-големият дефицит у нас остава липсата на единна система и координация между отделните институции за защита на въздушното пространство от безпилотни апарати. „При сегашния състав на Българската армия задачата за пълно покритие на морската граница е неизпълнима, освен ако не се изградят колективни способности и не се осигури ясна политическа воля", обобщи Станев.
