Франция наблюдава с трепет и тревога как Германия инвестира ресурси в историческо превъоръжаване, нарушавайки дългогодишния баланс на континента, пише Блумбърг.
Берлин прави точно това, което е договорено от отбранителния съюз на Организацията на Северноатлантическия договор: ангажира се да похарчи над 500 милиарда евро за отбрана до 2029 г., постигайки новата цел на НАТО да инвестира 3,5% от БВП във военни разходи шест години по-рано от изискваното от алианса.
Но докато НАТО хвали нарастващата военна мощ на Берлин, официални лица в някои европейски столици имат съмнения относно възвръщането на Бундесвера като доминираща сила - особено след като крайнодясната националистическа партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) достига рекордно високи рейтинги в Германия, което връща опасенията, че проевропейското правителство там не може да се приема за даденост.
Във Франция, която има една от най-мощните армии в Европа и ядрена програма, настроенията са противоречиви. От една страна, има облекчение, че Германия прави повече в областта на отбраната. Но има и тревога, че германската индустрия ще измести френския отбранителен сектор, тъй като Париж осъзнава колко много може да харчи Берлин.
Четирима френски официални представители, пожелали анонимност, коментират, че съществува общо усещане за неспокойствие относно нарастващата военна мощ на Германия и политическия капитал, който идва с нея.
"Франция е в нестабилна ситуация и фактът, че Германия се ангажира с такава решителност, разбира се, ще създаде динамика, която може да ни остави настрана. Вътрешната нестабилност отслабва геополитическото влияние на Франция", казва френският член на Европейския парламент Франсоа-Ксавие Белами.
Предвид ролята на Германия в предишни европейски конфликти, тя се задоволяваше да остане на заден план в политиката, дори когато икономиката ѝ набираше скорост, казва Клаудия Майор, старши вицепрезидент на Германския фонд "Маршал". Тя допълва, че с превъоръжаването на Германия центърът на тежестта на континента се приближава все повече към Берлин, което изнервя Франция.
"В Европа имаше широко споразумение, че Франция ще бъде геополитическата сила, а Германия - икономическата", каза Майор. "Германия не искаше да бъде политически гигант. Сега Германия прави и двете неща, както и полага усилия да утвърди новата си сила в Европа. Това поставя Франция в трудна позиция. Тяхното безпокойство говори повече за самата Франция, отколкото за Германия."
Под ръководството на канцлера Фридрих Мерц Германия де факто премахна строгите ограничения за заемане на средства за отбрана, за да отпусне безпрецедентен поток от финансиране за превъоръжаване и за възпиране на все по-враждебната Русия.
Страните от Северна Европа, Балтийските държави и Полша също правят масивни инвестиции в отбраната. Но малцина страни могат да се мерят с Германия по скорост и обем. Историческите отбранителни сили на Европа - Франция, Италия и Испания - имат малко или никакво фискално пространство за увеличаване на разходите.
Разбира се, военното укрепване на страната е тясно координирано с съюзниците и вградено в международна рамка за сътрудничество. По време на посещението си в Берлин през декември генералният секретар на НАТО Марк Рюте не спираше да хвали Германия: "Това е точно вида решителност, от която се нуждаем, за да гарантираме нашата сигурност. Германия дава пример."
Но когато бившият германски канцлер Олаф Шолц представи един от своите знакови проекти в областта на отбраната, Европейската инициатива "Небесен щит", предназначена да запълни значителна празнина в европейските способности чрез закупуване на системи за противоракетна отбрана, Франция се почувства изключена. Разочарованието нарасна, когато Шолц обяви отделно закупуването на 35 изтребителя F-35, произведени в САЩ, на стойност 10 милиарда евро, вместо европейски самолети.
Най-амбициозният проект на Европа в областта на отбраната е на път да се провали след години на преговори, в които индустриалните партньори Dassault Aviation SA от Франция и Airbus SE - де факто германската страна - не успяха да се споразумеят за балансирано разпределение на производството за програмата за изтребители от шесто поколение, наречена Future Combat Air System (FCAS).
В рамките на ЕС и НАТО новата военна мощ на Германия й дава по-голямо влияние. Берлин предложи по-голяма роля за Европейската агенция по отбрана, която в момента се ръководи от германски генерал. В рамките на НАТО американски официални лица често се шегуват, че върховният главнокомандващ на Обединените сили в Европа, ключовата военна позиция в алианса, която винаги е била заемана от американец, един ден може да бъде заемана от германец.
Съседката Полша наблюдава отблизо възхода на Германия, но както казва вицепремиерът Радослав Сикорски, "докато Германия е член на ЕС и НАТО, аз се страхувам повече от германското нежелание да се въоръжава, отколкото от германската армия".
Германия е и в най-добра позиция, от индустриална и икономическа гледна точка, да предостави така наречените стратегически средства като противовъздушна и противоракетна отбрана, космическо разузнаване и логистика. В момента Европа разчита почти изцяло на САЩ за тези способности и е на ръба на нервите си относно намеренията на Вашингтон на фона на разговорите за атака или завземане на Гренландия от нейния съюзник Дания.
В същото време нервност в Европа предизвиква вътрешната политика на Германия. Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" е на първо място в някои проучвания. Тя може да постигне големи победи в предстоящите местни избори в Източна Германия тази година, въпреки че Майор отбелязва, че популистките политици са набрали сила и в други части на Европа.
"Нараства тревогата за това какво би могло да се случи с тази изключително силна германска военна мощ, ако АзГ поеме политическото лидерство", казва Яна Пуглиерин от Европейския съвет за външни отношения.
Източник: dir.bg
