Години преди внезапния крах както Мацура, така и неговата банка отбелязваха стремителен възход, а сред клиентите на финансовата институция се наредиха десетки държавни предприятия.
По-малко от седмица след падането от власт на Сръбската прогресивна партия, лицензът на „Алта банка“ беше отнет. Три дни по-късно собственикът на банката Давор Мацура беше задържан.
Години преди внезапния крах както Мацура, така и неговата банка отбелязваха стремителен възход, а сред клиентите на финансовата институция се наредиха десетки държавни предприятия.
„Или сривът е настъпил за една нощ, което не мисля, че е случаят тук, или в централната банка са знаели какво е положението, но не са смеели да реагират по-рано, защото са били изключително зависими от властта“, коментира икономистът Горан Радосавлевич.
Прокуратурата разследва дали преди отнемането на лиценза на „Алта банка“ са били изведени средства извън Сърбия, а собственикът ѝ е заподозрян, че е изнесъл стотици милиони евро в брой от банковия трезор.
На фона на бързото разрастване и мащабните инвестиции фалитът на банката, собственост на бизнесмен, близък до досегашното управление, беше предшестван и от доходоносни договори с държавата, включително за събиране на плащания към обществени предприятия.
Разследване на „Радио Свободна Европа“ (РСЕ) установи, че в „Алта банка“ са имали сметки повече от 40 обществени предприятия и десетки други дружества с държавно участие.
Заради подозрения за пране на пари и въпроси относно произхода на капитала банката е попадала под наблюдението на европейски институции. През октомври от Съединените щати беше отправено и искане за налагане на санкции срещу нейния собственик.
Възходът и крахът на „Алта банка“
Под сегашното си име банката започва да функционира през 2020 г., когато компания на Давор Мацура придобива държавния пакет акции в бившата банка JUBMES, специализирана в международни финансови операции.
Чрез последващо изкупуване на акции групата „Алта“ на Мацура става едноличен собственик на финансовата институция.
През следващите години европейски институции нееднократно повдигат въпроси за произхода на капитала и възможни операции по пране на пари. От „Алта“ отхвърлят всички твърдения за предполагаеми злоупотреби.
Икономистът Александър Стеванович заяви пред РСЕ, че скоростта, с която банката се е разраствала, е трябвало да задейства предупредителните механизми на държавния регулатор, Народната банка на Сърбия.
„Предупредителният сигнал трябваше да бъде прекомерната ликвидност и съхраняването на огромни количества пари в брой. Това е напълно необичайно за една банка и имаше достатъчно признаци, че там се случват неща, които не са съвсем нормални“, посочи той.
Последният финансов отчет, публикуван през юни 2026 г., показва, че балансовата сума на банката е достигнала приблизително 1,82 млрд. евро.
Само за шест месеца, спрямо края на 2025 г., тя е нараснала със 170 млн. евро, сочат данните, представени на Народната банка на Сърбия.
Предишните годишни отчети също показват рязко разрастване. Между края на 2024 г. и края на 2025 г. балансовата сума се е увеличила с 60%.
Растат приходите от лихви и такси, средствата, държани в централната банка, както и обемът на кредитите и депозитите.
„Сега хората в Народната банка трябва да понесат отговорност, защото не може да изпълняваш контролни функции и да твърдиш, че не знаеш какво се е случило“, заяви Горан Радосавлевич.
От 2012 г. начело на Народната банка на Сърбия стои Йоргованка Табакович, представител на Сръбската прогресивна партия.
Тя не е коментирала публично краха на „Алта банка“ след изборите, на които партията ѝ загуби властта след 14 години управление.
На 31 октомври централната банка обяви, че отнема лиценза на финансовата институция заради значително влошаване на финансовото ѝ състояние и застрашаване на интересите на вложителите.
Същия ден четиримата подуправители на Народната банка призоваха прокуратурата да разследва всички обстоятелства около случая. Те заявиха, че са научили за действителното състояние на банката, „което драстично се е различавало от представяните им отчети“, едва по време на извънредно заседание вечерта на 30 октомври.
„Сигурен съм, че банката нямаше да бъде закрита, ако изборните резултати бяха различни“, коментира Александър Стеванович.
Разследване за изнасяне на стотици милиони евро
„Ако след загубата на изборите някой е решил да изтегли огромна сума пари от банката и да го направи бързо, значи някой е трябвало да му позволи“, заяви Горан Радосавлевич, като отново насочи вниманието към отговорността на централната банка.
Прокуратурата за организирана престъпност е поискала от Народната банка на Сърбия информация за всички трансакции, валутни операции и преводи на средства от сметките на „Алта банка“ към чужбина.
Централната банка е предоставила данни до 20 септември. В отговора си до прокуратурата тя е посочила, че отчетът за периода след тази дата „ще може да бъде предоставен след 4 ноември“.
Ако бъде установено, че средства са били незаконно преведени зад граница, възможността за тяхното възстановяване ще зависи от това къде са постъпили.
„Предположенията са, че парите са били насочени към държави, които в момента са изолирани от международния пазар или в миналото са служили като база за определени злоупотреби, извършвани преди много години в Сърбия“, заяви Стеванович.
На 2 ноември собственикът на банката Давор Мацура беше задържан по подозрение, че е изнесъл около 383 млн. евро в брой от нейния трезор.
„Ако това се е случило, съм изумен. Това само по себе си е престъпление“, коментира икономистът.
Десетки държавни предприятия са държали сметки в банката
Разрастването на „Алта банка“, която контролираше приблизително 3% от банковия пазар в Сърбия, беше съпроводено от все по-тясно сътрудничество с обществени и държавни предприятия.
В средата на 2025 г. жителите на Белград получиха указания да спрат да плащат сметките си за електроенергия по сметката на „Електростопанство на Сърбия“ (EPS) в държавната хазна и вместо това да превеждат парите по сметка на предприятието в „Алта банка“.
Тогава от EPS обясниха, че „Алта“ е само една от търговските банки, с които дружеството поддържа успешно сътрудничество. Договорите, уреждащи подробностите на тези отношения, не бяха публикувани.
„Чрез пренасочването на плащанията се увеличаваше ликвидността на банката. Представяте ли си какво означава някой да пренасочи към вас паричните потоци на EPS, които се измерват в стотици милиарди динари? За една нощ се превръщате във важен фактор във финансовата система“, заяви Горан Радосавлевич.
Две години по-рано „Алта банка“ започва да посредничи при електронното плащане на сметки за ток чрез приложението на EPS „Преглед на сметката“.
След отнемането на банковия лиценз EPS съобщи, че приложението временно няма да бъде достъпно, а гражданите получиха нова сметка, по която да извършват плащанията си.
Подобни мерки предприеха и общинските предприятия „Паркинг сервиз Белград“ и „Информатика“ в Нови Сад, през чиито сметки в „Алта банка“ гражданите плащаха задълженията си за жилищни и комунални услуги.
От EPS уточниха, че не са съхранявали в банката основните постъпления от плащанията за електроенергия. Към момента на отнемане на лиценза средствата на дружеството в „Алта“ са представлявали по-малко от 0,5% от общите му месечни приходи от сметки за ток.
„EPS ще предяви вземанията си в производството по несъстоятелност“, се посочва в съобщение на предприятието от 3 ноември, в което се подчертава, че дейността му не е застрашена.
Дружеството има сметки в още девет банки в Сърбия, като по-голямата част от разплащанията му преминават през държавната „Пощенска спестовна банка“.
Всички клиенти, които са държали в „Алта банка“ суми над гарантираните 50 000 евро, също ще трябва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност.
Кои държавни компании са имали сметки в „Алта банка“?
Повече от 40 обществени предприятия и десетки дружества с държавно участие са имали банкови сметки в „Алта“.
Сред тях са едни от най-големите компании в Сърбия, включително „Петролна индустрия на Сърбия“ (НИС), срещу която са наложени американски санкции заради мажоритарната руска собственост.
В банката са имали сметки и държавните предприятия „Пощи на Сърбия“ и „Югоимпорт“, което се занимава с търговия с оръжие.
В списъка фигурират още „Телеком Сърбия“, EXPO, „Сърбияшуме“, „Транспортгаз Сърбия“, Държавната лотария на Сърбия и летище „Никола Тесла“.
От „Телеком Сърбия“ заявиха пред РСЕ, че дейността им не е застрашена. Компанията не е извършвала разплащания през сметките си в „Алта банка“, а депозитите ѝ там са били под 50 000 евро.
Към края на 2025 г. банката е обслужвала приблизително 66 000 клиенти, от които около 56 000 физически лица и 10 000 фирми.
Само година по-рано броят на клиентите ѝ е бил около 47 000.
Искане за американски санкции и подозрения за пране на пари
Собственикът на „Алта груп“ е сред четиримата бизнесмени, близки до доскорошното управление в Сърбия, срещу които е било отправено искане за налагане на американски санкции.
На 14 октомври републиканският конгресмен Джо Уилсън е изпратил писмо до държавния секретар Марко Рубио с искане на Мацура да бъде забранено да пътува до Съединените щати и да използва американската финансова система.
В писмото, до което РСЕ е получила достъп, Уилсън твърди, че „Алта банка“ е замесена в операции, включващи пране на пари.
От банката отхвърлиха обвиненията като неверни.
Още две години по-рано Мацура е попаднал под наблюдението на Европейската централна банка заради съмнения относно ефективността на мерките срещу прането на пари и въпроси за произхода на капитала му.
През 2024 г. британският вестник „Файненшъл таймс“ съобщи, че ЕЦБ в продължение на месеци е проверявала компанията на Мацура „Алта пей“ заради начина, по който тя, съвместно с „Дипломат пей“, е придобила дял в австрийската „Аддико банк“.
Тогава от „Алта пей“ заявиха, че нямат информация за подобно разследване.
Мацура привлече общественото внимание и в средата на октомври 2026 г., когато беше върнат от летището в Подгорица, след като черногорските власти не му разрешиха да влезе в страната.
От компанията му тогава заявиха, че причината за отказа не му е била съобщена. В документа на граничната полиция като основание била посочена „защита на националната, съответно вътрешната сигурност“.
Кой е Давор Мацура?
Давор Мацура започва бизнес кариерата си през 2008 г. като собственик на обменно бюро в белградския квартал Земун.
Шест години по-късно основава компанията „Алта“ ООД с първоначален капитал от приблизително девет евро.
Постепенно фирмата разширява дейността си от валутна обмяна към платежни услуги и през 2019 г. променя името си на „Алта пей груп“. От 2025 г. функционира като „Алта груп“, чийто едноличен собственик е Мацура.
Според публичните данни на сръбската Агенция по търговските регистри капиталът на компанията е нараснал от първоначалната сума през 2014 г. до приблизително 195 млн. евро.
Днес Мацура притежава дялове в повече от десет дружества. Освен банковия сектор интересите му обхващат недвижимите имоти и търговията, а бизнесът му се разширява и в съседни държави.
Какъв бизнес има „Алта“ в съседните страни?
Групата е придобила банка и застрахователно дружество в Северна Македония.
След отнемането на лиценза в Сърбия Народната банка на Северна Македония въведе временно управление в „Алта банка“ в Битоля и ограничи разпореждането със средствата на клиентите.
В Черна гора „Алта“ не е развивала дейност като традиционна банка, но местното ѝ дружество „Алта пей Подгорица“ е предоставяло платежни услуги и е осъществявало парични преводи.
На 1 ноември Централната банка на Черна гора отне разрешението му за дейност.
Спорни сделки и връзки с лица под международни санкции
Мацура е бил собственик и на строителната компания „Даница парк“, закрита през 2024 г.
Дружеството е притежавало парцели в луксозния белградски квартал Дедине, които днес се свързват със Звонко Веселинович и Милан Радойчич.
Двамата са под международни санкции заради обвинения в организирана престъпност, а Радойчич е обявен за международно издирване заради организирането на нападението в Банска, Северно Косово, през 2023 г.
Разследващата журналистическа мрежа БИРН по-рано съобщи, че компанията на Мацура „Даница парк“ е притежавала парцелите и е била инвеститор в строителството на луксозни вили, разположени една до друга.
Днес техни собственички са настоящата съпруга на Веселинович и бившата съпруга на Радойчич.
„Радио Свободна Европа“ е разследвала и как стотици квадратни метри застроена площ са били изградени без необходимите разрешителни.
През 2021 г. друга строителна компания на Мацура, „АБЛ Солвент“, придобива за около 70 млн. евро бившия комплекс на Индустрията за двигатели и трактори (IMT) в Белград в рамките на производство по несъстоятелност.
На това място е обявен проект за изграждане на луксозен жилищен и търговски комплекс.
Инвестиционното намерение предизвиква критики от част от професионалните среди заради съобразяването на градоустройствените решения с интересите на инвеститора, както и заради непрозрачния начин, по който компанията на Мацура е придобила държавната собственост.
Последното мащабно бизнес начинание на предприемача преди октомврийските избори е придобиването на търговските вериги „Идеа маркети“ и свързаните с тях дружества.
Холдинговата компания на Мацура „Алта ритейл“ купува от хърватската група „Фортенова“ търговската система, включваща марките „Идеа“, „Рода“ и „Меркатор“.
Според данните на сайта на „Идеа“ веригата разполага с повече от 300 магазина в над 80 сръбски града и осигурява работа на над 6500 души.
През октомври 2025 г. беше обявен и проектът за изграждане на 125-метровата „Алта кула“, която трябваше да включва жилища и новата централа на банката.
Само година по-късно финансовата институция, символ на стремителния бизнес възход на Давор Мацура, изпадна в несъстоятелност. | БГНЕС
