На фона на протестите в Украйна, предизвикани от уволнението на украинския министър на отбраната Михайло Федоров главнокомандващият украинските въоръжени сили генерал Олександър Сирски, когото президентът Зеленески тази вечер смени, публикува колонка в украинското военно списание Militarnyi.
Сирски отговаря на критиките срещу него, като съобщава, че не е знаел за конфликт между него и Федоров и се извинява, ако нещо не е разбрал и подчертава: "Моята работа е войната. Не знаех, че имаме конфликт. Извинете, ако съм ви обидил".
Ето целият текст, написан от ген.Сирски:
"Ще кажа честно: медийната работа не ми е интересна. Не градя имидж и нямам политически амбиции. Аз се занимавам с войната. 24/7. Именно затова рядко давам интервюта и почти никога не пиша колони.
Но в последните дни мълчанието ми започна да се тълкува като съгласие. Около армията и Генералния щаб израсна цяла митология за конфликти и саботаж. Затова веднъж ще кажа всичко сам.
Относно "конфликта"
За мен беше изненада да науча, че с господин министъра сме имали конфликт. Възприемах отношенията ни като работни: със сложни въпроси, с различни позиции. Така и трябва да бъде между две институции по време на голяма война.
Ако съм обидил някого с нещо: Михайло Албертович (Федоров), извинете. Понякога съм рязък. Но моля и Вас, и всички, които сега следите тази история: нека се фокусираме не върху личното, а върху глобалното. Върху победата.
Защото има една мисъл, по-важна от всякакви фамилии: Украйна е по-голяма от Федоров, Сирски и който и да е от нас. Украйна ще устои не защото в нея има незаменими хора, а защото в нея има армия, институции и милиони хора, които си вършат работата. Да сведем тази война до противопоставяне на две персони е най-голямата услуга, която можем да направим на врага.
И това се отнася не само за нас с господин Федоров.
Виждам как хората се делят на "лагера на Федоров" и "лагера на Сирски". Щом въпрос, свързан с войната или войската, се политизира, той се опростява до лозунг. А всеки от въпросите, за които сега спорят в мрежата — договори, покупки, мобилизация — е много по-сложен от който и да е пост за него. С лозунги не се вземат решения, от които зависят човешки животи.
И втората мисъл, от която произтича всичко останало: войната се печели с реална работа, а не с публична драма около нея. Затова по-нататък ще става дума не за отношения, а за работа.
Кой за какво отговаря
Да започнем с базовите неща, които се изгубиха в дискусията.
Министерството на отбраната е осигуряването на войската, покупките, изработването на политиките, гражданският контрол над ВСУ. Това е огромна работа, без която армията не воюва. Министърът не трябва лично да бъде на "нулата" (предната линия) и не трябва да бъде стратег на войната. Това не е негова задача и негова отговорност.
Стратегията на войната, планирането на операциите, ситуацията на фронта — по закон това е моя отговорност пред Върховния главнокомандващ.
Ударите с голям обсег, изолацията на Крим — това се прави от ВСУ, СБУ (Службата за сигурност), ГУР (Разузнаването), ДПСУ (Гранична служба) и се координира от Върховния главнокомандващ и мен. Не защото "не пускам" някого до успеха, а защото така са изградени институционалните процеси във всички армии по света.
Когато ме обвиняват в "липса на стратегия", ще напомня нещо просто: стратегията на войната не е публичен документ и не е пост в социалните мрежи. Тя се докладва на Върховния главнокомандващ, а нейният резултат се вижда на фронта, където милионна армия четвърта година удържа превъзхождащ противник. Онзи, който изисква от Главнокомандващия да "презентира стратегията" публично, изисква тя да бъде презентирана на врага.
Напоследък у нас много се говори за "визия". Визията е полезно нещо: с визия можеш да изградиш стартъп. Но за победа във войната е нужна стратегия. Визията рисува желаното бъдеще. Стратегията отговаря на въпроса откъде да се вземат резерви, снаряди, хора и време, за да се стигне до това бъдеще.
И тук е моментът за "ръчното управление". Служа в армията повече от 40 години. Аз съм армейски човек: не поставям ултиматуми на своя ръководител и не управлявам войските чрез месинджъри.
Милионна армия не се управлява в WhatsApp. Тя се управлява чрез щабове, заповеди и отговорност на командирите по места. Едно от последните решения: делегирах на командирите на корпуси правомощия, включително за преместване на военнослужещи в рамките на корпусите. Това е точно обратното на ръчното управление.
За дроновете
Най-странният упрек, който съм чувал, е, че уж "не искам да воювам с дронове".
Силите за безпилотни системи (СБС) като отделен род войски бяха създадени при мен. Аз лично предложих на Президента кандидатурата на Мадяр, за да поставим начело на СБС майор Мадяр. Това беше непопулярно решение и поех пълната отговорност за него. Защо точно той? Защото той не просто израсна от войник до офицер, а създаде уникално подразделение и има визия. Резултата го виждаме всички всеки ден.
Човек, който "не иска да воюва с дронове", не създава първия в света отделен род войски за безпилотни системи и не поставя за негов командир човек в разрез с всички традиции на военната йерархия.
Но ще кажа и втората част от истината, която съм длъжен да кажа именно аз, защото по закон резултатът на бойното поле пада върху мен.
Днес дроновете осигуряват голяма част от пораженията. Това е факт. Но за да се подготви бойното поле за ефективна работа на дроновете, са нужни артилерия, минохвъргачки, инженерни средства, ПВО, радиоелектронна борба и още десетки номенклатури. Генералният щаб подава на министерството пълния списък на това, което е нужно за войната. Трябва да се купува всичко, а не само това, което в момента е "тренд".
Ние не воюваме с условна малка държава. Срещу нас е превъзхождащ във всичко враг, който воюва включително с артилерия, авиация и пехота. Не мога за два месеца да преведа милионна армия "на дронове" и да кажа: сега воюваме така. Освен че това е очевидна авантюра, всеки експеримент от такъв мащаб се заплаща с нашите земи и нашите хора.
За кадрите
Казват, че прокарвам "само лоялни". Погледнете фактите. Мадяр. Апостол. Гнатов. Андрий Билецки. Редис. Верес. Ахилес. Евген Харас. Списъкът може да бъде продължен. Това са хора, които израснаха от младши офицерски състав до ръководни длъжности. Аз ги назначавам, аз ги повишавам, аз се грижа за тях. Много от тези назначения бяха непопулярни в системата. Приех ги, защото единственият ми критерий е резултатът.
Да, процедурите за преместване са дълги и сложни. Но тези процедури са определени от нормативни актове, които са разработени много преди мен и които именно министерството трябва да промени. Ще подкрепя всяко опростяване, което не разрушава управлението на войската.
За административната работа
Няма да преминавам към личности. Ще кажа само фактите, защото те се отнасят до мотивацията на милион хора в армията.
Новите договори бяха презентирани преди повече от месец. Към днешна дата са ги подписали около 2000 военнослужещи при милионна армия. В същото време получих голям брой демотивирани войници и офицери, които са очаквали едни условия, а са получили други. Самото постановление за "експеримента" предизвиква сериозни юридически въпроси.
Сравнете: увеличението на парите в системата на МВР беше направено чрез промени в бюджета и през Върховната Рада.
Ето ви разликата между решение и презентация. Защото презентациите не трябва да се превръщат в самопрезентации: зад всеки слайд трябва да стоят документ, бюджет и процедура. В противен случай, вместо решение, армията получава разочарование.
Същото се отнася и за реформата на мобилизацията — задача, поставена от Президента. Сухопътните войски и ТЦК (военните окръжия) са в моята вертикала и ние сме готови за промени: ходим на всички заседания във Върховната Рада, предаваме всички нарушения на ДБР (Държавното бюро за разследване), настояваме за привличане на полицията. Но самата реформа е законодателна и административна работа на министерството. Очаквам я точно толкова, колкото я чака и цялата страна.
И последното, за което нямам право да мълча — финансовото осигуряване. Господин министърът сам публично каза, че част от средствата от заплатите на военните са били насочени за покупка на дронове. Поради това за второто полугодие възникна въпросът за финансиране на изплащанията.
Ще го кажа директно: заплатата на войника не е резерв за преразпределяне, а задължение на държавата към хората, които всеки ден рискуват живота си. Заедно с правителството в момента търсим решение, за да може всеки военнослужещ да получи своето навреме и в пълен обем. Друг вариант просто не съществува. Но извод за бъдещето трябва да се направи: решения за милиарди не могат да се вземат без изчисляване на последствията за милион хора.
Ще отбележа отделно: тази колона не е за тези, които спорят в социалните мрежи. Тя е за тези, които всеки ден носят тежестта на войната върху себе си. На нашите воини им е все едно кой кого е надприказвал в интернет. На тях са им нужни снаряди, ротация, навременно плащане и увереност, че държавата зад гърба им работи, а не се кара. Всичко, което написах по-горе, е именно за това.
Зеленски обяви нов етап във войната - създава командване за удари дълбоко в Русия
Вместо заключение
Аз не воювам с министерството. Аз воювам с Русия. Генералният щаб никога не се е противопоставял на министерството: сътрудничили сме и ще сътрудничим с всеки министър, който държавата назначи. Защото в армията не се избира с кого да служиш. В армията се изпълняват заповеди и се върши работа. Но се върши качествено.
Моята работа е войната. Стратегия, фронт, хора. С това се занимавам и ще се занимавам и занапред. За предпочитане — без интервюта и колони.
Украйна е по-голяма от чиито и да било имена. И Украйна ще устои, ако всеки върши своята работа на своето място".
