Преходът към президентска система промени дълбоко политическия баланс в страната
Партията на справедливостта и развитието (АКР), която управлява Турция вече четвърт век, отбелязва 25 години от създаването си в момент, когато страната се намира в пореден период на политическо напрежение и дълбоко разделение между управляващи и опозиция.
Основана на 14 август 2001 г. под ръководството на Реджеп Тайип Ердоган, АКР се превърна в доминиращата политическа сила в Турция, като спечели парламентарните избори през ноември 2002 г. и оттогава неизменно остава в центъра на политическата система. Ердоган първоначално ръководи правителството като министър-председател, а от 2014 г. е президент на страната.
Годишнината се отбелязва с две коренно различни оценки за изминалите 25 години. Според Ердоган и неговите съюзници управлението на АКР е период на мащабна модернизация, икономическо развитие, разширяване на публичните услуги и превръщане на Турция в самостоятелен фактор в отбранителната индустрия.
В същото време опозицията и редица международни наблюдатели определят последните години като период на засилена концентрация на изпълнителната власт, отслабване на институционалните механизми за контрол и нарастващ натиск върху политическите противници.
Ердоган: Няма да се уморим
На честването на 25-годишнината в Анкара Ердоган подчерта, че партията е изпълнила около 90% от ангажиментите, заложени в програмите и предизборните ѝ манифести. „Нека никой не очаква от нас да се уморим“, заяви турският президент, като подчерта, че въпреки постигнатото работата на партията не е приключила. Като едно от най-значимите достижения на управлението той посочи развитието на турската отбранителна индустрия. По думите му страната е преминала от зависимост от внос на основни въоръжения до производство на военни кораби, безпилотни летателни апарати, хеликоптери, танкове, ракети и подводници.
Ердоган постави акцент и върху инвестициите в здравеопазването, образованието, транспорта и инфраструктурата. Сред политическите решения, които представя като изпълнение на поети ангажименти, той посочи премахването на ограниченията за носене на забрадки в публичните институции и образователната система, както и повторното превръщане на „Света София“ в джамия през 2020 г.
Президентът защити и преминаването към президентска система на управление, влязла в сила след изборите през 2018 г. Според него новият модел е преодолял дългогодишната политическа нестабилност в Турция.
АКР подчертава, че за 25 години е успяла да промени структурата на турската икономика, да разшири публичните услуги и да укрепи международната позиция на страната. Партията определя периода като последователна реализация на обещанието, с което е създадена през 2001 г. – „затворени за мрака, отворени за светлината“.
От икономически реформи към президентска система
Първото десетилетие на АКР действително е свързано с ускорен икономически растеж, мащабни инвестиции в инфраструктурата и разширяване на достъпа до здравеопазване. Управлението предприе и редица реформи, представяни като част от стремежа на Турция към членство в Европейския съюз. Преговорите за присъединяване към ЕС започнаха през 2005 г., но впоследствие процесът постепенно загуби инерция. От 2018 г. преговорите на практика са блокирани на фона на нарастващите критики към състоянието на демократичните институции и върховенството на закона в страната.
Паралелно с това отношенията между управляващите и опозицията постепенно се изостриха.
Протестите в парка „Гези“ през 2013 г., последвалите корупционни разследвания срещу представители на властта и конфликтът между правителството и движението на Фетхуллах Гюлен поставиха началото на нов, много по-конфликтен етап в турската политика. След опита за преврат през юли 2016 г. властите обявиха извънредно положение. Последваха масови уволнения в държавната администрация, закриване на медии и арести на десетки хиляди хора. Турското правителство обвини движението на Гюлен за организирането на преврата, докато самото движение отхвърли обвиненията.
Промяната на политическия модел
Един от най-съществените моменти в 25-годишната история на АКР е конституционната промяна от 2017 г., която премахна длъжността министър-председател и концентрира значителна част от изпълнителната власт в президентската институция. Референдумът бе спечелен с 51,4% от гласовете, а новата система влезе в сила след изборите през 2018 г.
От гледна точка на управляващите президентският модел е инструмент за по-ефективно управление и преодоляване на нестабилността на коалиционните правителства от миналото. Критиците на системата обаче я разглеждат като ключов етап в концентрацията на властта около Ердоган и отслабването на институционалните механизми за баланс и контрол.
Опозицията и успеха от 2024
Политическият пейзаж се промени значително след местните избори през март 2024 г., когато основната опозиционна Републиканска народна партия (CHP) изпревари АКР на национално ниво. Партията запази контрола си над Истанбул и Анкара, а резултатът бе възприет като сериозен политически удар за Ердоган. Оттогава обаче натискът върху опозицията се засили.
Най-известният случай е този на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу – един от най-сериозните политически съперници на Ердоган. Той е в затвора от март 2025 г. по обвинения, които отхвърля, а опозицията и редица международни наблюдатели определят делото като политически мотивирано. Турското правителство отхвърля тези обвинения и твърди, че съдебната система действа независимо.
През юли 2026 г. кризата в опозиционния лагер навлезе в нова фаза. След съдебно решение, отменило конгреса на CHP от 2023 г., Йозгюр Йозел бе отстранен като лидер на партията и на негово място бе възстановен бившият председател Кемал Кълъчдароглу. Впоследствие Йозел и около 90 депутати напуснаха CHP и създадоха нова политическа формация.
Новата партия вече се очертава като сериозен фактор в парламента и може да се превърне в основната опозиционна сила. Разцеплението обаче едновременно отслабва традиционната опозиция и потенциално улеснява позициите на Ердоган преди следващите президентски и парламентарни избори.
Четвърт век АКР – две различни Турции
25-годишнината на АКР показва парадокса на ерата „Ердоган“. За привържениците на управляващата партия това е история на икономически растеж, инфраструктурна модернизация, разширяване на социалните услуги, укрепване на отбранителната индустрия и превръщане на Турция в по-самостоятелна регионална сила.
За критиците това е история на постепенно отдалечаване от първоначалния реформаторски курс, концентрация на политическата власт, отслабване на институционалните ограничения и натиск върху опозиционните сили.
Тези две интерпретации се сблъскват именно в момент, когато турската политическа система навлиза в нов етап. След повече от две десетилетия на власт Ердоган продължава да доминира политическия живот, но опозицията също претърпява значителна трансформация.
Следващият голям тест ще бъдат изборите, насрочени за 2028 г., макар че възможността за предсрочен вот остава част от политическия дневен ред. За Ердоган и АКР въпросът вече не е дали партията може да запази водещата си роля, а дали ще успее да продължи управлението си в условията на икономически предизвикателства, засилен политически натиск и дълбоко преструктурираща се опозиция.
25 години след основаването си АКР остава най-влиятелната политическа сила в Турция. Но оценката за наследството на партията и Ердоган остава разделена между две противоположни тези – за модернизацията на държавата и за концентрацията на властта. Именно този сблъсък ще определя следващия етап от турската политика. I БГНЕС
-----------------------
Анализ на Международния отдел на Агенция БГНЕС
