10-те най-опасни риска за нашето здраве. Описва ги гастроентерологът д-р Никола Стойков в своя публикация във Фейсбук.
1. Високо кръвно налягане
2. Тютюнопушене
3. Висока кръвна захар
4. Затлъстяване
5. Висок холестерол
6. Прекомерен прием на сол
7. Употреба на алкохол
8. Недостатъчен прием на плодове
9. Недостатъчен прием на пълнозърнести храни
10. Ниска физическа активност
ФОКУС направи справка и разбивка спрямо начина, по който са степенувани. Представяме ви я сега, но с уточнението, че на първо място е най-важно преди да предприемете действия - да се свържете с Вашия лекуващ лекар.
Високо кръвно налягане
Артериалната хипертония е водещата причина за сърдечно-съдови заболявания, инсулт и бъбречна недостатъчност в световен мащаб. Счита се за "тихия убиец", защото в повечето случаи не предизвиква симптоми, докато не е нанесена сериозна вреда на органите. Нормалното кръвно налягане е под 120/80 mmHg. Стойности над 140/90 mmHg изискват медицинска намеса. Хроничното високо налягане уврежда стените на кръвоносните съдове, претоварва сърцето и нарушава функцията на бъбреците.
Тютюнопушене
Цигареният дим съдържа над 7000 химикала, от които поне 70 са доказано канцерогенни. Тютюнопушенето е основна причина за рак на белия дроб, хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), инфаркт и инсулт. Никотинът предизвиква силна физическа и психическа зависимост, а въглеродният окис намалява способността на кръвта да пренася кислород. Рискът важи и за пасивните пушачи — редовното излагане на цигарен дим при непушачи значително повишава риска от сърдечни заболявания и рак.
Висока кръвна захар
Хроничното повишение на кръвната захар (хипергликемия) води до диабет тип 2, а при недостатъчен контрол уврежда кръвоносните съдове, нервите, бъбреците, очите и сърцето. Диабетът е основна причина за ампутации, слепота и бъбречна недостатъчност. Тревожното е, че предиабетното състояние — когато стойностите са повишени, но все още не достигат диабетните прагове — засяга милиони хора, без те да знаят. Промените в начина на хранене и физическата активност могат да обърнат предиабета.
Затлъстяване
Наднорменото тегло и затлъстяването са свързани с над 200 различни здравословни усложнения, включително диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, определени видове рак, апнея на съня, артрит и депресия. Индексът на телесна маса (ИТМ) над 30 се счита за затлъстяване, но разпределението на мазнините е също толкова важно - натрупването в коремната област носи по-висок риск от периферното. Затлъстяването е комплексен проблем, в който участват генетика, хранителна среда, психологически фактори и заседнал начин на живот.
Висок холестерол
Повишените нива на LDL (лошия холестерол) водят до натрупване на плаки по стените на артериите - процес, наречен атеросклероза. С времето тези плаки стесняват съдовете и могат да причинят инфаркт или инсулт при разкъсване. Холестеролът не предизвиква симптоми и се установява само с кръвен тест. Особено опасна е комбинацията от висок LDL, нисък HDL (добрия холестерол) и повишени триглицериди.
Прекомерен прием на сол
Световната здравна организация препоръчва не повече от 5 грама сол дневно, но средният човек консумира значително повече. Прекомерният прием на натрий задържа вода в организма, повишава кръвното налягане и натоварва сърцето и бъбреците. Скритата сол в преработените храни, консервите, хляба и готовите сосове е основният проблем - хората често не осъзнават колко сол приемат, защото не я добавят сами.
Употреба на алкохол
Алкохолът е директно токсичен за черния дроб, мозъка, сърцето и панкреаса. Хроничната употреба води до чернодробна цироза, алкохолна кардиомиопатия, невропатия и значително повишен риск от рак на устата, хранопровода, черния дроб, гърдата и дебелото черво. Дори умерената консумация не е безвредна — последните изследвания оборват мита, че малко червено вино е полезно за сърцето. Алкохолът е и психоактивно вещество, създаващо физическа и психическа зависимост.
Недостатъчен прием на плодове
Плодовете осигуряват витамини, минерали, антиоксиданти и фибри, чийто дефицит е пряко свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, определени видове рак, диабет тип 2 и нарушена имунна функция. Антиоксидантите в плодовете неутрализират свободните радикали и намаляват хроничното възпаление в организма. СЗО препоръчва минимум 400 грама плодове и зеленчуци дневно, но голяма част от световното население не достига тази норма.
Недостатъчен прием на пълнозърнести храни
Пълнозърнестите продукти (овес, кафяв ориз, пълнозърнест хляб, киноа) съдържат фибри, витамини от група В, желязо, магнезий и антиоксиданти, които липсват в рафинираните им аналози. Фибрите забавят усвояването на захарите, поддържат здравословна чревна микробиома, намаляват холестерола и осигуряват по-дълготрайно усещане за ситост. Диетата с недостатъчно пълнозърнести храни е свързана с повишен риск от диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и рак на дебелото черво.
Ниска физическа активност
Заседналият начин на живот е определян от СЗО като четвъртия по значимост рисков фактор за смъртност в световен мащаб. Липсата на движение е пряко свързана с затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза, депресия и определени видове рак. Препоръчителният минимум е 150 минути умерено-интензивна аеробна активност седмично, но над 80% от световното население не го достига. Физическата активност подобрява не само физическото, но и психичното здраве - редовното движение намалява тревожността, подобрява съня и когнитивните функции.
