Костните зарове, открити в музеи в Северна Америка, може би са най-старите в света, като датирането им сочи възраст до 12 800 години, което предполага, че игрите със зарове са измислени от коренното американско население в края на ледниковия период.
Смята се, че заровете и хазартните игри са се появили за пръв път в Стария свят преди около 6000 години. В действителност те може би са били изобретени много по-рано от коренното население на Америка.
Проучване, публикувано в списанието "American Antiquity", твърди, че са идентифицирани стотици костни зарове от различни култури на коренното население на Северна Америка. Най-старите датират от преди 12 200 до 12 800 години, към края на ледниковия период, докато други са от периода на пристигането на европейските колонизатори.
Повечето от изследваните предмети са се намирали в музеи, включително тези на Смитсониънския институт,
но досега са били идентифицирани само като „игрални фигури“ или не са били подложени на внимателен анализ. За да се определи дали са зарове или не, изследването е използвало списък с характеристики, съставен от 293 известни зара от по-късни периоди, които са описани през 1907 г. от етнографа Стюарт Кулин в неговата монография "Игри на северноамериканските индианци".
Открити са над 600 предмета, които отговарят на критериите. За разлика от днешните кубични зарове, тези древни аналози са били плоски с две страни. Едната страна е носила маркировки, цветове или други визуални индикатори и е била страната, която е „брояла“ в играта. Заровете са били хвърляни на групи, а резултатът е бил преброяван въз основа на това колко са се паднали с „добрата“ страна нагоре.
Изследването предполага, че тези игри са се играли на групи, по-често от жени, традиция, която продължава и до днес в някои местни общности. В прессъобщение Държавният университет на Колорадо, където е проведен анализът, посочва видеоклип в YouTube, показващ момчета и момичета от племето навахо, играещи, седнали в кръг.
Историците на математиката смятат заровете за най-ранното взаимодействие на човечеството със случайността, предшественик на теорията на вероятностите, статистиката и в крайна сметка на научното мислене.
dnes.bg
