Какво ще рече „китаизация на религията“
Омразата избуява заради оттеглянето на религията от дневния ред на обществото и от ежедневието на хората
Здравейте! Днес ще си говорим общи приказки и ще разтягаме локуми. Да не кажете после, че не съм ви предупредил.
Нали знаете коя е била една от труднопреодолимите пречки при приемането на Символа на вярата през 325 от Първия вселенски събор? Това е била думичката омоусиос (ὁμοούσιος), което ще рече “единосъщен”.
Въвежда я св. Осий Кордобски, голям интелектуалец в истинския, а не в днешния смисъл на думата, и изповедник на св. Константин Велики - “2. [Вярвам] и в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, и чрез Когото всичко е станало”.
Терминът е изключително точен, прецизен и е въведен за да е ясно, че почитайки Троицата, не сме многобожци, защото Нейните ипостаси са единосъщни. После еретиците ще подменят една буквичка и ще стане ὁμοιούσιος, което вече означава не “единосъщен”, а “подобосъщен”, което коренно променя всичко и това е редакция, равняваща се по драматизъм на по-късното filioque. Вижте какво значение има думите и до ден днешен!
Проблемът не бил в прецизността на термина “единосъщен”, а в това, че тази дума - ὁμοούσιος - не се споменава в Писанието.
Не се споменава в Писанието и думата “хейт”, но Русенският митрополит Наум смело я употребява, когато изразява мнението си за Евровизия:
“Българи, научете се да се радвате на постиженията на своите сънародници, вместо да ги ХЕЙТВАТЕ и да им завиждате!”
Позволете да отворя една скоба специално за блюстителите за чистота на езика и заклети врагове на всички чуждици. Буквално преведено “hate” наистина означава “омраза” и на пръв поглед не е нужно да се използва английската вместо българската дума. Но дайте си сметка, че “хейтя” и “мразя” са думи, които изразяват съвсем различни неща - мразя да ставам рано, мразя варени картофи, но хейтя Евровизия и участниците в нея през годините, хейтя ближния във фейсбук (не го мразя, но го хейтя) и прочее. Затварям скобата.
Та значи, думата “хейт” не се споменава в Писанието, както и “единосъщен”, и въпреки това митрополит Наум я употребява в обръщения към миряните, когато иска да изрази нещо важно. И около него - разбрала, недоразбрала - се тълпи цялата прогресивна и модерна “православна” агитка, която е запретнала ръкави да “спасява” Църквата (от какво?!) и натрапчиво симулира духовност в социалните мрежи, за да є се връзват балъците.
Изглежда митрополит Наум има някаква филологическа страст, някакво влечение към думите, защото съвсем наскоро чрез свое пастирско окръжно (така ли се казва?) успя да превърне в остро противоречие въпроса дали в Символа да се казва “вселенска” или “съборна”, помните. Превърна го в предмет на яростно противоречие от калибъра Украйна-Русия, ваксъри-антиваксъри, евро-лев, Европа-Евразия, Палестина-Израел, фашисти-антифашисти, гей прайд, бангаранга, шистов газ, Петрохан и прочее. Между другото, тези противопоставяния са полезни, защото според това как се групират хората около тях, много точно можеш да разбереш кой кой е. Какво да се прави, такива времена са настанали, времена на повсеместен хейт.
Омразата пък от своя страна избуява заради оттеглянето на религията от дневния ред на обществото и от ежедневието на хората. Помните ли истерията “Училището не е църква”, където злобни вегани и трансджендъри пръскаха пяна във всички посоки, превъзбудени от идеята в училище да се изучава НЕЩО КАТО Закон Божий. Само нещо като. Но лявото по правило е безбожно.
В сряда U-DIGEST излезе с поучителна статия, от която научих един термин, който до тогава не познавах - “китаизация на религията”. Какво е това?
Конфуцианството, даоизмът и по-късно будизмът формират така наречените “три стълба” на китайската култура. Конфуцианството поставя акцент върху хармонията, семейната йерархия, моралното управление и почитането на традициите. Даоизмът учи на живот в съгласие с природата и универсалния път (Дао). Будизмът, внесен по-късно по Пътя на коприната, добавя идеи за страданието, кармата и просветлението.
С идването на власт на Китайската комунистическа партия (ККП) през 1949 г. започва една от най-мащабните атаки срещу религията в човешката история. Като марксистко-ленинска организация, партията е официално атеистична и приема религията за “опиум за народа” - инструмент на експлоатацията, който трябва да бъде изкоренен.
По време на Културната революция (1966-1976) под ръководството на Мао Дзедун Червената гвардия извършва истински погром: хиляди храмове са разрушени или превърнати в складове, монаси и свещеници са преследвани, изтезавани или убити, а всякаква публична проява на вяра е обявена за “феодален остатък”.
Казвам всичко това, защото днес целият свят се е вторачил в Китай, броят го за велика сила, каквато наистина е, държавни глави се надпреварват да се подмазват. Дори излезе една подходяща максима: да учиш английски е оптимизъм, да учиш руски е песимизъм, да учиш китайски е реализъм. Все още ни е смешно но не ми се мисли ако един ден светът се окаже идеологически доминиран от някакъв прагматичен комунизъм, съчетан с онази неразбираема и твърде нехуманна култура. Защото едно е, да речем, гръцкият комунизъм, съвсем друго е китайският.
С две думи китаизацията (sinicization) е агресивна политика към петте признати в Китай религии - будизъм, даоизъм, ислям, протестантство и католицизъм, - според която всички вярвания трябва да се подчинят напълно на социалистическите ценности, “мисълта на Си Дзинпин” и абсолютната лоялност към ККП.
Това на практика означава:
• Премахване на кръстове от църкви и минарета от джамии, за да изглеждат “по-китайски”;
• Поставяне на портрети на Си Дзинпин и партийни лозунги в храмове и църкви;
• Превеждане и редактиране на свещените текстове (включително Библията и Корана) в съответствие с “китайските социалистически ценности”;
• Назначаване на партийни кадри сред духовенството и задължително изучаване на партийна идеология.
Не си правете илюзии. Абсолютно същото ще направи всеки достатъчно силен и богат комунистически режим, когато се почувства уверен, че ще му мине номерът. Тогава
Животът ще дойде по-хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден...”,
както е казал пролетарският поет Вапцаров. Надявам се, долавяте иронията.
Затова моят критерий за политическа подкрепа е ясен и съм го не споделял, а манифестирал многократно - всеки режим, всяка партия, всеки политик, който открито показва безбожие и се държи враждебно към Църквата и вярата, не само няма да получи моята подкрепа, но ще получи съпротивата ми, доколкото ми е по силите.
Това обяснява отношението ми към няколкото модерни ляволиберални партии (и подкрепящите ги медии). Като се абстрахираме от малоумните им фенове в социалните мрежи, каквито, за съжаление притежава и всяка друга партия, в тях има доста на брой интелигентни и свестни хора на всички нива. Образовани и възпитани. Но тяхното безбожие, гордостта от собствените качества и достижения, ги прави агресивни спрямо Църквата и вярата. Бих могъл да им простя модерните странности като начин на хранене, на обличане, даже на отношение към секса и замесените в него, но безбожието и нападките срещу Църквата не мога да им простя, защото увличат наивни невинни хора и погубват душите им. Дори съм длъжен да не им прощавам, колкото и това да противоречи на идеята за прошката, присъстваща даже и в Господнята молитва, популярна като “Отче наш”.
Разбира се, като всеки редови мирянин, и аз мразя греха, но обичам грешника. Затова се моля и се надявам всички добри и кадърни хора, които гордо са се омотали в безбожие, да използват един ден интелекта си, да видят Истината и да се обърнат. Тогава и ангелите на небесата ще ликуват. А що се отнася до Картаген, той трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
