Хората не са равни, а още по-малко са еднакви. Тази истина движи историята
Бог, значи да си готов да поставиш ближния на Божието място, да подмениш Богочовека с човекобог
„Българската църква не само се води от езическия принцип, че парите „не миришат“, но и възхвалява като благодетели мафиоти и корумпирани политици“.
С този извлек, любезни кръщелници, започва един твърде симптоматичен текст, появил се в моето полезрение в понеделник, но иначе може да е циркулирал насам-натам и по-отрано. Заглавието на текста е „Либералните ценности са изконните християнски ценности“ и представлява интервю, което аз видях в „Дневник“, но „Дневник“ го е взел от „Дойче веле“. А как вече е бил спуснато на „Дойче веле“, това, дето се вика, „един Господ знае и стари жèни“.
Внушение: Църквата е корумпирана.
Цел: да се извадят християните от Църквата.
Най-перфидното богоборство е това под привидността на богопочитание. Невинаги, Когато искат да громят вярващите, неверниците казват: „вие сте глупавите вярващи, а ние – умните скептици-рационалисти“. Понякога използват друга тактика, защото в много случаи тази не работи. Другата тактика е: „не вие сте истинските християни, а ние, защото сме умни, красиви и прочее; ние ще ви кажем кое как е в религията и богословието, мàнете я Църквата!“.
Автор на интервюто е Георги Лозанов, а обект (така ли се казва?) – светският религиолог проф. Владимир Градев, бивш посланик във Ватикана и преподавател по „Теория на религията“ в специалност Културология на Софийския университет (обикновено като видя религията в кюпа на културата, си взимам шапката и си отивам, защото това не е моята планета – религията е трансцедентно състояние, а не нещо като земеделието, грънчарството или любовната поезия за девойки; с нея се занимава богословието, като при това не всяко богословие успява да го прави успешно). Но сега ще останем още малко.
Целият наратив на интервюто е подчинен на мимолетното, но истерично противопоставяне на Изток и Запад, на Русия и на каквото е там от другата страна, очевидна инструментализация на християнството за текущи пропагандни нужди. Безспорно най-скандална и то не от днес и не от вчера в тази инструментализация е настоящата държавна власт в Русия, но в стремежа си за реципрочност другата страна бързо я догонва, принизявайки се до нейните дълбини.
Нека не си причиняваме цялото интервю, а само избрани и особено дръзки моменти от него, например:
„А либералните ценности са всъщност изконните християнски ценности, защото именно в тяхната основа е християнската идея за равенството на всички хора помежду им, тъй като са равни пред Бога“.
Изказването е подвеждащо, защото хората не са равни помежду си, както са равни пред Бог – хората са равни единствено и само пред Бог, и то единствено и само в качеството си на Негов образ и Негово творение.
Иначе цялото Свещено писание е пронизано от разказ за неравенството – едни са бедни, други са богати; едни са смирени, други са горделиви; едни ще седнат отляво, други – отдясно; едни са роби, други – слуги, други – чеда; едни са рожби ехиднини, други – най-малки Господни братя и т.н., и т.н.
„И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно“ (Битие 4:4,5)
„…и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата“ (Мат. 25:15)
„Но сега Бог наредил всеки един от членовете в тялото тъй, както Му било угодно. И ако всички членове бяха само един, де щеше да е тялото? А сега - много членове, пък едно тяло“ (1 Коринтяни 12:18–20)
„А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им“ (Матей 15:26,27)
Хората не са равни (макар че на хартия по права уж са), а още по-малко са еднакви. Тази истина движи историята. Дори по отношение на духовната си мотивация хората според св. Василий Велики и авва Доротей биват роби, които действат от страх (φόβος), наемници, които действат за награда (μισθός), и чеда, които действат от любов (ἀγάπη). Неравенството е част от изпитанието, през което сме осъдени да преминем, и няма нищо общо с розово-алените комунистически утопии за рая на земята – тук, сега и без Бог, – в които всички са равни и са братя. Неравенството ражда стремежа, а стремежът води до покаянието.
Ако хората са абсолютно равни помежду си и спрямо Бог (което се внушава като ценност), то те са равни и в любовта помежду си и спрямо Бог. А ядрото на Новия завет е човек да обича ближния като себе си, а Бог – повече от себе си. Да обичаш ближния колкото обичаш Бог, значи да си готов да поставиш ближния на Божието място, да подмениш Богочовека с човекобог – ето тук е ключът от бараката, кръщелници, това е сърцевината на идеологията, която обслужват въпросните медии. Не се оставяйте да ви подведат.
Въпреки заявката в заглавието, текстът се занимава сравнително малко с ценностите – либерални или християнски. След цитирания пасаж идва единствено крайно нелепият и тъп (ще ме прощавате) въпрос: „Десетте Божи заповеди принадлежат ли към християнските ценности и в каква степен са валидни за съвременния човек?“ и когато получи краткия и единствено възможен отговор „Да“, мисълта хуква в друга посока:
Руската църква и войната в Украйна;
Църквата, произходът на парите и корупцията;
Грижата на държавата за храмовете и „нивото на демократично (!!!) качество“ на Църквата (ама дами и господа, църквата е йерархична, това е обратното на демократична!);
Добро или лошо е вероучението (излиза, че е по-скоро лошо);
Защо (а не дали?) арестът на варненския кмет (за корупция) е толкова демонстративно нарушение на човешки права;
Изобщо: пълен списък на дневния ред. А, да: задължително се споменава и злодеят Тръмп.
Едва загатнат, не е развит твърде интересният въпрос за взаимодействието на Църквата с властта и оттам за отношението между църковни, политически и в частност „либерални“ ценности. А знаем, че според християнския мироглед властта произлиза от Бог и стига до хората с Негово благоволение по йерархията посредством монарха, когато е светска, и патриарха, когато е духовна – казал го е още Юстиниан през VI век. Ако този въпрос беше засегнат, четивото щеше да е много по-качествено.
Църквата да е в отношение с властта не е лошо, напротив – лошо е да бъде лишена от отношение към властта и участие в нея. Така е устроен светът, този свят е двуначален, диархичен във властови смисъл.
Какво е общото между либералните и християнските ценности, кръщелници мои? Същото като между християнството и комунизмът – говорили сме, че комунизмът е християнство без Христос. Но дори и комунистите не бяха дотам нагли, за да кажат, че комунистическите ценности са „изконните християнски ценности“.
Ценността безспорно е свободата, но как я разбират християните и как – либералите? За либерално мислещите свобода значи да ти е разрешено да правиш всичко, което изразява личността ти и затова колкото по-изчанчено, по-нестандартно е то, толкова по-свещено е правото ти да го вършиш. Разбира се, има забранени неща, но те не са забранените от Бога. Либералната свобода е привидна свобода. Тя е преди всичко свободата да отхвърлиш Бог и да възвеличаеш човека на негово място.
Пък и значението на „либерализъм“ днес е точно обратното на първоначалното. Лукавият обича да подменя думите. Днес либерализмът е твърде близо до атеистичния болшевизъм.
Истинската свобода не е в това да си смениш пола, а в парадокса да отсечеш собствената си воля. Да си толкова свободен, че да се откажеш дори от волята си, но не просто така, а за да приемеш на нейно място Божията воля. Ето в този момент ще се уподобиш, ще станеш, освен образ, и подобие, в този момент ще изпълниш повелята да станеш бог по благодат, тъй както твоят Творец е бог по природа. Чрез мисловни акробатики като тези в публикацията се опитват да успокоят съвестта на човека и да го накарат да вярва, че е добро нещо, което всъщност не е добро. Че именно удоволствието, наслажденията и благоденствието са цел на живота, а не страданието и покаянието. Това отклонява човека от пътя на спасението, оставяйки обаче илюзията, че все още върви безпроблемно по него. В този смисъл това е най-сатанинският атентат на поднебесното царство спрямо човека.
Удивителна наглост! Какво казват? Казват: ако искате да сте християни, ако искате да търсите Христос, не го търсете в Църквата, а някъде другаде. Къде? На гей парадите ли? На някое шоу за драг кралици? В кафене за легални наркотици, в еднополови бракове, осиновяващи и възпитаващи деца? И недейте да четете Евангелието – объркващо е. Четете „Дойче веле“ и „Дневник“…
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
