Всеки, който настоява решения да се взимат чрез референдуми, е или наивен идеалист, или преднамерен популист
Не мога да приема за финансово компетентни хора, които не правят разлика между „ят“ и „ер голям“
Каква е разликата между пряка и представителна демокрация? Най-грубо казано, при пряката демокрация демосът кратеи лично, докато при представителната избира друг да кратеи от негово име.
Предполага се, че демосът няма достатъчно време да кратеи, защото е зает да си вади хляба, пък и не е достатъчно квалифициран да взима специфичните решения, с които е свързано всяко управление. За сложен и развит свят като нашия представителната демокрация е за предпочитане. Специфичните решения трябва да се взимат от професионални политици и от експерти, като първите носят отговорност за мнението и действията на вторите. Това съм го говорил още през 2012-13, когато имаше скандали около строителството на АЕЦ “Белене”. Казвах така: “За да отговорите на този въпрос - дали да се прави “Белене” или не, - трябва да сте наясно дали инвестицията е рентабилна или поне възвращаема. А за да знаете това, трябва да знаете какви ще бъдат цените на електричеството след 50 години и ще има ли къде да се изнася. Знаете ли?”. Положението е същото и днес с еврото.
Завърза се вчера разговор в социалните мрежи и една дама ми каза да не се надувам задето знам правописа на старобългарския език, защото тя знаела да решава “троен интеграл по повърхнина”. Аз дори не знам какво е троен интеграл по повърхнина (аз и двоен не знам какво е), но някак си намирам сили да се събуждам сутрин и да живея такъв, какъвто Господ ме е направил. Всъщност откъде тръгна спорът с тази дама:
Съвсем случайно ми се мерна публикация, гласяща: ПОДКРЕПЕТЕ РЕФЕРЕНДУМА ЗА ЛЕВА! Направете каквото трябва, а да става каквото ще!
Понеже, колкото и неочаквано да звучи, проблемът с лева и еврото не ме интересува, насочих критичен взор в друга посока и отговорих: “Ще направя каквото трябва (пък да става каквото ще), тутакси щом представите лого без правописни грешки”. А логото изглеждаше така: “Референдум за българския левя” - би трябвало да се прочете. Казах го, разбира се, на шега, защото и без правописни грешки няма да подкрепя никакъв референдум и то не защото съм някакъв специалист-финансист, а защото просто не обичам референдумите във връзка с това, което казах по-горе за пряката и представителната демокрация. Смятам, че всеки, който настоява решения да се взимат чрез референдуми, е или наивен идеалист, или преднамерен популист. Но на този етап говорим все още за граматика.
- A, чакайте, г-н Стамболов - сопна се дамата. - Аз тази правописна и нравствена полиция съм я живяла вече и не искам пак. Оправдание винаги има и то е като г@за. Всеки си го има. Сполай, Ви!
- Съжалявам - отвърнах, - но не мога да приема за финансово компетентни хора, които не правят разлика между “ят” и “ер голям”. Всичко започва от грамотността. И между правописа и морала няма абсолютно нищо общо. Когато някой се напъва да ме убеди, че е по-компетентен от мен по даден въпрос, поради което аз трябва да го послушам и да го последвам, добре е поне да е грамотен, защото грамотността е таксиса на езика, а езикът е средството, с което мислим. Ако ти куца езикът, куца ти и мисълта. Нелепо е логото ти, лицето ти пред публиката, която си тръгнал да облъчваш, да е неграмотно.
И наистина мисля така. Пък и какъв е този патриотарски порив да пишем на стария правопис, дори и когато не го владеем! За какво говори това? За стъргане по тънката, но дразнещо пищяща струна на родолюбието? И ако в случай, в който става дума за валути и банки, някой стърже на тая струна, то дали намеренията му са чисто финансови? А че целта е именно да се свири на патрЕотичната струна, не го крие даже и един от инициаторите на референдума:
- Тук хората - рече инициаторът, - които са създали логото - аматьорски, но с много чувство, - разчитат на допустимостта, дадена от рекламистката свобода и законите на графичния дизайн, да използват излязла от употреба буква като знак, който носи емоционално внушение и дори внушение за етническа принадлежност”.
Еха-а-а! Така написа членът на инициативния комитет. Аз пък питам: с “ер голям” накрая, както е правилно, “емоционалното внушение и дори внушението за етническа принадлежност” по-малки ли щяха да бъдат? Тук очевидно не става дума за никаква творческа преднамереност, а за тотална неграмотност и изключително ниска обща култура. И тези хора хранят надежда, че аз ще последвам мнението им по един такъв въпрос като въпроса за националната валута на фона на глобалната политика!
Всъщност онзи баснословен троен интеграл по повърхнина, с който започнахме, е чудесен пример - вие чувствате ли се готови да участвате в един референдум ЗА или ПРОТИВ тройния интеграл по повърхнина? Е, аз не се чувствам така, както не се чувствам готов да изкажа становище и по въпроса за еврото. Честно казано, все едно ми е с какви пари ще се разплащаме. Знам само, че парите са условност, знак за съответствие с определени материални блага. Ако имам буца сирене, все едно ми е дали ще я изразя в левове, рубли, евро, долари и пр. Валутите лесно се превръщат една в друга, просто трябва да попитате в банката. А сиренето си е сирене.
Разгледах сайта - съвсем прилично направен и като дизайн, и като функционалност. В инициативния комитет и в обществения съвет видях свои познати, някои от които даже харесвам. Стигнах и до въпросите, които ще бъдат зададени на електората, в случай че предлаганият референдум се състои (и те са дръзновени като логото):
1. Подкрепяте ли България да прекрати членството си в Еврозоната и националната ни валута да бъде българският лев.
- България все още не членува в Еврозоната, та да прекратява членството си.
2. Подкрепяте ли въвеждането на валутен съвет (валутен борд) в момента на прекратяване членството на България в Еврозоната?
- Грешката в първия въпрос обезсмисля задаването на втория, още повече че и сега сме в борд и няма какво да се въвежда. Сега внимавайте:
3. Подкрепяте ли България да предоговори условията за членство в Европейския съюз с цел гарантиране на националния суверенитет?
- Започва да става интересно...
4. Подкрепяте ли България да прекрати членството си в Европейския съюз?
- Ето! Това според мен е същината на референдума! Ама, казвайте ги директно тия работи, какво сте заусуквали! Нерде валутата, нерде членството! Явно в действителност агитацията е за излизане от Европейския съюз, при положение че влизането в него беше последният официално регистриран национален идеал на българите.
5. Подкрепяте ли да се забрани използването на централизирана цифрова валута като официално платежно средство в България?
- Това пък е нещо съвсем различно. И вярва ли някой, че електоратът, който едва ли може да осмисли разликата между евро и лев, ще има ясен поглед върху ЦВЦБ?
6. Подкрепяте ли да се запазят разплащанията в брой до размер, равен на 12 средни брутни работни заплати, като всички търговски дружества и финансови институции да бъдат задължени да ги приемат при най-ниски или равни разходи за клиента спрямо други форми на разплащане?
- Виждам как комбайнерът бай Танас аргументирано спори със свиневъдката стрина Цура по този толкова важен за тях въпрос.
Последните два въпроса се отнасят до провеждането на референдуми и приемане на решенията им - също твърде далеч извън компетентността на средния избирател, като слагам и себе си в тази категория.
Както казах: все едно ми е дали ще си плащам питието в левове или евро, стига парите да са наистина пари и зад тях да стои прилично работеща икономика. Пък и не мисля, че трябва да изразявам мнение по всички въпроси. Досадно е и за мен, и за околните. Обаче леко се дразня, когато гледам как някой се опитва да ме прави на глупак, като свири по възрожденско-патриотичната ми струна. А още повече когато ми намесват Църквата и Православието в мурафетите си. Очевидно зорът не е за валутата. Не е и за реалното членство в ЕС. За какво е тогава? И ако това нещо е в мой интерес, защо се налага да си задавам такива въпроси? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg
