Открихме тотална безстопанственост в спортните бази. Това каза снощи министърът на младежта и спорта Енчо Керязов в предаването „На фокус" с Лора Крумова.
Като ярък пример за това той посочи базата в „Красна поляна". Тя е държавна собственост, използвана без плащане на наем. „Ползвателите бяха доста - всички са бизнеси, занимаващи се с паркинг, автосервиз, заведения за хранене, цехове за производство. Казаха ни да не се занимаваме - от години било така. Установихме, че от десетилетия не е имало договори. Загубите са огромни. Става дума за неплащане на наеми, не просто такива под пазарната цена. В Зимния дворец в София установихме подобен казус - там са спрени всички плащания в брой. За година с 800% са увеличени приходите, но състоянието му остава трагично", посочи Керязов.
Установеното от години статукво обаче накарали министъра да се мотивира още повече да разреши казуса. „Към Министерството на спорта има външни дружества - „Академика" и „Сердика спортни имоти". Управителят на първото подаде заявление за напускане, като каза, че имал семейство, а нещата са много отговорни. Казаха ми, че ще получа обаждане за базите в Септември и Петрич, но това още не се е случило. Подали сме информация до прокуратурата за откритите нередности в държавните спортни имоти", обясни Керязов.
Той посочи 6 случая на ползватели на спортни бази, които са били в нарушение. „Проверките продължават. Някои договори са преустановени, включително и в тотото, където има такъв за реклама. Други обаче не могат да бъдат спрени, като пример са тези в Зимния дворец и в Националната спортна база. Загубата на доверие е сред най-сериозните последици. Ако не покажем, че можем да управляваме добре имотите, не би трябвало да искаме повече пари от данъкоплатеца", смята министърът.
Собственикът на базата в Белмекен е бил принуден да я отдава поради финансови затруднения. „Това е несъвместимо с професионалните спортисти и графиците им. Затова искаме да направим ремонт, в момента правим технически проект. Искаме вложените от нас средства в спортовете да се върнат в базите", уточни той.
Той обяви, че Министерството на младежта и спорта подготвя нов Закон за физическото възпитание и спорта, с който ще бъде засилен контролът върху спортните федерации и клубовете и ще се ограничи практиката фиктивни структури да участват в избора на ръководства.
Керязов призна, че в част от спортните федерации има сериозни проблеми, но подчерта, че състезателите не трябва да стават заложници на вътрешните конфликти. „Още с встъпването си в длъжност казахме, че спортистите няма да бъдат намесвани в тези скандали и не бива да бъдат", заяви Керязов.
Министърът беше категоричен, че проблемите около Българската федерация по вдигане на тежести няма да попречат на Карлос Насар да участва на предстоящото Световно първенство в Китай. По думите му проблемът с лиценза на федерацията все още не е окончателно разрешен, тъй като има процедура по обжалване.
Министерството на младежта и спорта не може да определя кой трябва да оглавява отделните федерации, подчерта Керязов. „За нас не е важно кой ще бъде президент. За нас е важно да няма напрежение и състезателите да участват на големите спортни форуми. Самата федерация ще реши кой и по какъв начин ще бъде управляван", каза той.
Според министъра част от конфликтите в българския спорт се дължат и на пропуски в действащото законодателство. Той даде за пример вдигането на тежести, където по думите му проблемите не са от последните година-две, а се трупат повече от десетилетие. Затова ведомството подготвя нов Закон за физическото възпитание и спорта. Една от основните промени ще бъде насочена към т.нар. „кухи клубове" - структури без реална спортна дейност, които въпреки това могат да участват в управлението на федерациите и в избора на техните президенти.
Предвижда се държавата да упражнява по-сериозен контрол както върху федерациите и изразходваните от тях средства, така и върху реалната дейност на спортните клубове. „Не е тайна, че има клубове, които нямат абсолютно никаква дейност", заяви министърът. По думите му проектът трябва да бъде предложен за обществено обсъждане до края на септември, след което да бъде внесен в Народното събрание. Амбицията е промените да бъдат приети до края на годината.
Керязов защити връщането на ежедневната гимнастика за учениците и поставянето на физическото възпитание наравно с останалите учебни предмети. Той заяви, че приема темата лично и припомни, че още преди шест години е работил по подобна инициатива в Ямбол. Според него големият проблем е, че в началния етап на образованието физическото възпитание невинаги се води от специалисти, а част от училищата нямат необходимата спортна база. „Първият сблъсък на детето със спорта и с държавната институция му показва, че спортът не е важен. По-важно е да четем, да пишем, да смятаме, а спортът може да почака. Не, не е вярно - спортът не може да почака", заяви Керязов.
Керязов заяви, че ще работи за равнопоставеност на часовете по физическо възпитание и спорт с останалите предмети. Според него успехът на спортното министерство не трябва да се измерва единствено с медалите от големите международни състезания, а и с това колко деца спортуват и каква спортна инфраструктура им е осигурена.
