От известно време Кирил Ивков спря да се появява на публичните прояви на „Левски, след като преди това не пропускаше нито мач, нито събиране на ветераните. Оказа се, че е развил тежка деменция. Имал и други заболявания, което наложило единственият му син Иво Ивков да то настани в хоспис.
Преди смъртта си този достолепен човек напълно се обездвижил.
В историята на футбола ни Ивков ще остане като един от най-уважаваните джентълмени на терена.
Той е роден на 21 юни 1946 г. в пернишкия квартал „Ленин“, който днес се казва „Изток“. Явява се част от славното поколение спортисти в града, заедно с големия футболист Павел Владимиров, волейболната легенда Боби Гюдеров и овчаря от „Мошино“ Боян Радев, който тръшка всичко живо в борбата. Още тогава двамата стават приятели за цял живот. По ирония на съдбата 83-годишният Боян в момента също е в хоспис, с деменция и без да разпознава дори най-близките си хора.
Още като ученик Ивков играе за мъжете на „Металург”. Когато идва време да ходи войник, пристигат да го отмъкнат от ЦСКА. Само че Перник се вдига на бунт, оглавен от неколцина герои на социалистическия труд. Стига се до компромисното решение Ивков да остане в града, но в по-големия отбор „Миньор”. Уреждат въпроса с армията по хитър начин. По онова време може да не ходиш в казармата, ако работиш в мината. Така Ивков е зачислен като старши шлосер в забоите, а всъщност работата му е да играе футбол. С негова помощ перничани влизат в „А” група и запазват мястото си в елита.
След уволнението му веднага довтасва треньорът Кръстьо Чакъров да го води в „Левски“. Възниква обаче проблем с парите. Левскарите не могат да му плащат повече от 200 лева, а в мината Ивков работи за три стотачки. Въпреки това перничанинът избира да премине в състава на сините, макар и срещу по-ниска заплата.
В „Левски" Кирил Ивков става част от златното поколение от края на 60-те и началото на 70-те години начело с велики футболисти като Георги Аспарухов – Гунди, Георги Соколов, Сашо Костов и др. Работата на Ивков е да осигурява тила на отбора с Добромир Жечев, Иван Вуцов и Стефан Аладжов. Той е един от славната единадесеторка, носила синия екип при победата над ЦСКА със 7:2 на 17 ноември 1968 г.
Същата година Кирил Ивков попада в олимпийския отбор на България за Игрите в Мексико. Там му чупят носа, но храбрецът стиска зъби и играе с памуци и лейкопласт в ноздрите. След победата над домакините от Мексико | (3:2) в полуфинала именно перничанинът пръв усеща, че ни се готви някаква. разправа за отмъщение в двубоя за титлата срещу Унгария. Футболистът отива в зала „Бунтовниците” в Мексико Сити да вика за приятеля си Боян Радев срещу американеца Хендрик Шенк. Мексиканските съдии правят всичко възможно да спрат Урагана от България, който се устремил към втора олимпийска титла след тази от Токио`64. Нашият печели с технически туш. Очи в очи предупреждава Ивков, че мексиканците имат зъб на България заради това, че са ги победили във футболния турнир: И ще им го върнат на финала срещу Унгария.
Този мач се явява и една от най-големите драми в живота на Кирил Ивков. Пред 75 000 зрители на „Ацтека” мексиканският съдия Диего де Лео гони трима български футболисти, сред които и него. Санкцията е абсурдна, тъй като нашият защитник скача за топката във въздушен двубой с маджарина Дуляй. Така за пръв и единствен път в живота си Кирил Ивков се оказва изгонен от игра. Малката утеха за футболиста поне е, че същата вечер Боян Радев катурва румънеца Мартинеску на тепиха и печели златото.
Но след прибирането в София следва ново разочарование. Футболистите са наградени с „Орден на труда” за сребърните медали. Заради изгонването си от футболния финал обаче Кирил Ивков, Цветан Веселинов и Начко Михайлов се оказват лишени от държавното отличие. На никого от големците не му пука, че Ивков си е рискувал здравето, за да играе със счупен нос.
Националният треньор д-р Стефан Божков също не се колебае да му се довери във важните мачове по пътя към Световното в Мексико през 1970 г.
Ивков например е в състава, разгромил Полша с 4:1 в София. Двамата с Жечев пазят големите звезди на „Дружина полска“ Казимеж Дейна и Влодзимерж Любански. А още в началото Ивков самоотвержено спасява българската победа, като избива топката точно от голлинията.
Въпреки отличната си форма, Кирил Ивков така и не попада в състава на България за мондиала. Но пък е включен в „Б“ националния отбор, който през 1970 г. изтръгва нулево равенство срещу бъдещите световни шампиони от Бразилия. На стадион „Мурумби“ в Сао Пауло през 120-хилядната торсида Ивков извежда нашите с капитанската лента срещу бъдещите световни шампиони Тостао, Жаирзиньо, Клодоалдо и Жерсон. Когато на почивката се прибират в съблекалните, нашите чуват как трибуните изригват. Да загрява на терена е излязъл не кой да е, а Краля на футбола Пеле. До него е и Ривелиньо. С тях двамата бразилският селекционер Загало възнамерява за обръща резултата.
Само че отборът на България хич и не мисли да се предава. Предвождана от Ивков, отбраната ни изнася велик мач.
Обезврежда Пеле и останалите бразилски величия, а крайният резултат е 0:0. След мача по традиция домакините връчват награда на най-добрия играч, определен от спортните журналисти на стадиона. Това е именно българският капитан Кирил Ивков, който получава от бразилците чисто нов радиоапарат. Няма и два месеца по-късно същите тези бразилци ще вдигнат световната титла.
В „Левски” Кирил Ивков. става един от най-харизматичните футболисти и се издига чак до капитанския пост. Може да си позволи да се пошегува дори с отявлен зевзек като Сашо Костов. „Сашо го държим в отбора заради майтапите", отсича Ивков при поредния номер на шегобиеца.
На терена обаче няма майтап. През 1970 г. става един от големите герои за победата над ЦСКА с 6:2 (гола на Никола Котков), подпечатала титлата на сините. Участва при първото отстраняване на германски от български отбор в турнирите на УЕФА, когато „Левски” се справя с „Дуисбург (2:3, 2:1). На реванша в София Ивков вкарва един от малкото голове в кариерата си, като открива резултата след удар с глава. След това е сред най-силните и при елиминирането на „Аякс“ (1:2, 2:1, 5:3 след дузпи).
Сражава се с Йохан Кройф при историческата победа срещу „Барселона" с 5:4. Играе за България и на световното през 1974 г. в Западна Германия. Отличната игра на перничанина, както и спечелената шампионска титла с „Левски" е повод да бъде обявен за най-добър футболист за същата година. През следващата 1975 г. отново печели приза. Но винаги като истински джентълмен е казвал, че готов да отстъпи наградата си на Димитър Якимов от ЦСКА, който никога не получава отличието.
Кирил Ивков приключва кариерата си на футболист, когато е на 33 години. Като футболист от Б група той е капитан на България в европейската квалификация срещу Англия (0:3) на 6 юни 1979 г. тогава защитникът играе за „Етър“ и извежда отбора от Велико Търново до влизане в елита. Първоначално се чуди дали да приеме поканата понеже не се чувства съвсем готов. Но после решава, че е по-добре да се раздели с футбола в мач с англичаните, а не срещу „Гигант“ (Белене)…
След края на състезателната си кариера Кирил Ивков става треньор. Води „Левски" под името „Вито ша" през първия му сезон след скандалния финал за Купата на България през1986 г., когато сините и ЦСКА са разформировани. Бил е още наставник на„Етър” „Сливен", „Спартак” (Вн), „Черноморец“, както и в Ловеч. Една от големите фигури в Клуба на ветераните в Левски до последния ден от живота си Кирил Ивков стои на особена почит и уважение.
Източник: Уикенд
