Неповторимото перо на Алеко Константинов още преди повече от век пророчески е описал манталитета на средностатистическия български управленец. При това не просто на онези от времето на следосвобожденска България, но и днес, когато страната ни е горда членка на Европейския съюз и Северноатлантическия алианс.
И точно тук е голямата българска ирония - уж сме минали през десетилетия институционален „напредък“, а в управленския инстинкт често продължава да живее същински Бай Ганьо. Наперен, самоуверен и убеден, че държавата е личен инструмент, а не обществена отговорност.
От два месеца България има за вътрешен министър Иван Демерджиев, който не само визуално пасва на емблематичния за народопсихологията ни образ, но и с цялостното си поведение прави всичко възможно, че да изпълни образа на Алековия герой.
В политиката най-опасни са не онези, които не знаят, а онези, които вярват, че могат всичко.
Амбициите на Демерджиев изглеждат необятни. На него МВР, което твърдеше, че му „било на сърцето“ изглежда вече му е тясно. Дали се оглежда към „Дондуков“ 2, към последния етаж на Съдебната палата или към кабинета на кмета на Пловдив - ако зависи от Демерджиев, той може да е и трите в едно.
Проблемът е, че и този вътрешен министър, подобно на някои от предшествениците му, ползват ресурса на силовото ведомство, не в защита на обществото, а за натиск срещу опоненти, обслужване на задкулисни интереси и най-вече за собствено кариерно израстване. Има и още един съществен проблем.
С поведението си Демерджиев нанася сериозни щети върху институционалния имидж на МВР, а оттам и върху авторитета на българската държава, като наред с това в разрез с всякакви дипломатически принципи въвлича американските партньори във вътрешнополитически казуси. Когато министърът започне да използва държавата като прожектор за собствената си персона, институцията престава да прилича на такава и започва да прилича на сцена.
Преди две седмици Иван Демерджиев гръмко обяви, че отива във Вашингтон. Първоначално скри официалният повод, за да внуши, че посещението му е във връзка с нарушения на санкциите по закона „Магнитски“. По-късно се разбра, че Демерджиев ще участва в международна конференция за борба с левия радикализъм. И самият начин, по който бе поднесена визитата, издава повече политически цели, отколкото държавнически подход - първо внушение, после обяснение, накрая пак внушение. В петък сутринта МВР-министърът даде напоително интервю за кореспондентката на Нова телевизия в американската столица.
От лоби бара на хотела си, пред привиканата репортерка, Демерджиев изреди обичайните си опорки, без да споменава лидера на ДПС Делян Пеевски, макар на всички да е ясно, че именно той е мишената на МВР-министъра, който обяснява как бил предоставил на Службата по санкциите към Департамента по финансите на САЩ материали за нарушение на „Магнитски“.
Не стана ясно с кого точно от OFAC Демерджиев се е срещал. Това обаче далеч не е най-важното. Защото важното е, че България има МВР-министър, който има самочувствието за самодостатъчност.
Демерджиев демонстрира опасно поведение, което не е прецедент за последните над три десетилетия. Той демонстрира, че със силата на репресията и доносите, може да гази опонентите, да се опитва да руши независимостта на съдебнатавласт, та чак и да поучава нашите чуждестранни партньори.
Достатъчно е да си представиш как служители на финансовото министерство на САЩ слушат някакъв човек от малка балканска държава, който им казва, как санкциите им не вършат работа или как, видиш ли той и замъкнатия в САЩ никому неизвестен директор на ГДБОП Мартин Златков, били разкрили страховити корупционни схеми. Човек ще си каже, добре, че са тези двамата, че преди това не е имало вътрешен министър или антимафиотска структура. Сякаш Съединените щати нямат половин дузина агенти на почти всички важни правоохранителни агенции, които са командировани постоянно в България.
Нима тези агенти, ако е имало повод, не са сигнализирали на когото трябва, че ще чакат наш Бай Ганьо, „да им отвори очите“. А когато подобна самоувереност се съчетае с медийна показност, резултатът не е сила, а карикатура.
Демерджиев очевидно не разчита само на институционален шум, а и на добре поддържана трол-фабрика в социалните мрежи. Където мрежа от групи, профили и страници, денонощно въртят видеа, мемета, внушения и пропагандни клишета, зад които, разбира се, стоят пари, организация и ясна политическа цел.
Това не е спонтанна гражданска реакция, а фабрикувана видимост. Шум, който се купува, подгрява и връща обратно в публичното пространство като „обществена подкрепа“. И ако сега е отишъл във Вашингтон, за да пусне поредното поръчково интервю, което после да бъде разнасяно като доказателство за правота, това вече не е комуникация, а старата балканска школа по политическа режисура: първо създаваш внушение, после го представяш за факт. В България подобни номера често минават за стратегия, но в същността си са просто евтина пропаганда с висок бюджет и нисък морален таван.
Съвсем отделен е въпросът, че с действията си МВР-министъра ерозира националния авторитет - да ходиш във Вашингтон, за да се оплакваш и да искаш административни санкции да се прилагат в чужда юрисдикция.
Да не говорим, че ако някога в България се прилагат правни разпоредби на САЩ, то как ли биха погледнали на това от страните членки на Европейския съюз. Подобен прецедент, със сигурност би бил използван от американската администрация за натиск върху Брюксел, а оттам губеща ще е България, защото няма държава от европейската общност, която би искала да въвежда чужди правни норми, без дори това да е искано от нея.
Европейският съюз не е място, където се внасят чужди юридически схеми по лична инициатива на някой министър, решил да превърне международната сцена в продължение на вътрешния си спор. Един истински държавник не печели уважение, когато обикаля чужди столици с молба някой отвън да му свърши вътрешната работа.
Истината, която Демерджиев прикрива, че никой в американската столица не се интересува от неговите фиксации в лидера на ДПС Делян Пеевски.
МВР-министърът, нито е първият, а вероятно няма и да е последният, който ще се нареди в дългата кавалкада от случайни политици, обикновени маргинали, платени доносници и наемници-протестъри, които обуславят своето съществуване на гърба на Пеевски. Единствено различното в този случай е, че официален български представител използва ръководеното от него министерство, за да върши това.
Нещо, което освен всичко друго, безспорно е грубо погазване на личните права и свободи на атакуваните. Но още по-лошото е, че когато политическата обсесия стане част от държавното поведение, вече не говорим за спор, а за злоупотреба с власт в най-чист вид. Но какво да очакваш от човек, който по изключително демонстративен начин възражда Цветановщината в МВР.
За никого в сградата на ул. „Шести септември“, не е тайна, че именно Цветан Цветанов е човекът, който дава съветите на Демерджиев да се държи арогантно, да клевети, да използва ГДБОП за недопустими репресии, а най-вече и за пропаганда. Защото Демерджиев прави само единствено това.
Като своя първообраз Бай Ганьо, върши купища беззакония, прикривайки се зад необятната политическа власт на партията, която го е излъчила. Но това ще е до време. Преди 15 години Цветан Цветанов, беше стигнал далеч по-напред в безчинството си. В началото и Цветанов се ползваше от медийната подкрепа на олигархични и задкулисни кръгове, контролиращи както мейнстрийма, а така също и кафявите медии и пощенските кутии за доноси. В един момент обаче всички осъзнаха, че правото е потъпкано и акциите „на това, което имаме като МВР-министър“, започнаха да имат обратен ефект, а накрая се стигна и до купища осъдителни присъди срещу България пред Съда в Страсбург.
Демерджиев не просто върви по същите стъпки, но за капак начело на ГДБОП е именно възпитаник на същия този Цветанов, което обяснява и защо антимафиотите се ползват за показни акции, без никакъв наказателно правен ефект. Показната акция винаги е най-лесната форма на власт, но и най-безплодната.
В този смисъл Демерджиев много скоро ще се превърне в проблем и за самата управляваща партия, защото вече има наченки, как близки до него наемници, които през годините са служили и на друга одиозна фигура, прекарала кратко време начело на МВР- Бойко Рашков, са активирани, за да атакуват имиджа на „Прогресивна България“ и ключови фигури от мнозинството.
Парадоксално е, но МВР-министърът се държи повече като квота на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ в правителството, отколкото като човек, който ясно е осъзнал мисията, с която гласоподавателите на Румен Радев му гласуваха безпрецедентно високо доверие за нов подход в управлението на страната.
Точно това показва, че щетите, които Демерджиев би могъл да нанесе на ПБ, биха значително по-сериозни и големи, отколкото комуникационния проблем, оформил се след визитата на външната министърка в Украйна, довела до напрежение с опитите на Киев да представи България като част от Коалицията на желаещите.
И точно тук е най-опасният парадокс - когато един министър започне да живее по правилата на собствената си пропаганда, той вече не обслужва държавата, а собственото си политическо оцеляване.
А управляващите не трябва да забравят как свършва историята на неповторимия Алеко, който се оказва най-голямата жертва на собствения си Бай Ганьо.
Източник: trud.bg
