Кой ще защитава българите в Западните покрайнини? Избори на фона на сериозни проблеми
Представителите на 21 национални малцинства в Сърбия гласуват днес, 8 ноември, за членове на своите национални съвети. Вотът се провежда и в Деня на Западните покрайнини, предаде репортер на БГНЕС.
Българското национално малцинство избира своите представители в 19-членен Национален съвет, като в надпреварата участват три кандидатски листи, една от Босилеград и две от Цариброд. В Босилеград е регистрирана листата „Това сме ние – Природно движение – Владимир Захариев“, оглавявана от кмета на общината Владимир Захариев, който заема поста пети пореден мандат. Листата е свързана с досегашното ръководство на Националния съвет, представлявано от заместника на Захариев Стефан Стойков.
От Цариброд в изборите участват „Нашият народ – Нашият глас – Нашето бъдеще, Партия на българите в Сърбия“, с водач Деян Радивоев, и „Демократическа партия на българите – Небойша Иванов“, оглавявана от Драгана Николов Костич. Небойша Иванов е кмет на Цариброд. И трите листи са с максималния допустим състав от 19 кандидати.
Избирателните секции са отворени от 7:00 до 20:00 часа местно време. Право на глас имат български граждани на Сърбия, които са навършили необходимата възраст и са вписани в специалния избирателен списък.
В Цариброд са регистрирани 5245 избиратели от различни малцинствени общности, от които 5219 са представители на българското национално малцинство. Гласуването се провежда в 23 избирателни секции.
Избори за съвети на 23 национални малцинства
Националните съвети в Сърбия са форма на малцинствено самоуправление. Те имат правомощия в четири основни области – образование, култура, информиране и официална употреба на езиците и писмеността на националните малцинства.
Общо 23 национални малцинства участват в изборния процес. Представителите на 21 от тях избират своите съвети чрез пряко гласуване. Руското и горанското малцинство излъчват своите представители чрез електорални събрания.
Изборите са насрочени от сръбското Министерство на човешките и малцинствените права и обществения диалог. Решението за провеждането им на 8 ноември е взето на 18 септември 2026 г.
Българското малцинство – на фона на сериозни проблеми
Изборите се провеждат на фона на продължаващите дискусии за положението на българската общност в Западните покрайнини, демографското намаляване и реалното прилагане на малцинствените права.
През последните месеци представители на български организации в Сърбия поставят въпроси за обезлюдяването на районите с българско население, достъпа до образование на майчин език, културната дейност и възможностите за икономическо развитие.
В интервю за БГНЕС от 5 ноември председателят на Културно-информационния център в Босилеград Иван Николов коментира предстоящия вот и заяви, че Националният съвет разполага с ограничени правомощия. По думите му институцията няма законодателна и изпълнителна власт, а ролята ѝ е предимно съвещателна. Той посочва, че съветът може да изразява становища по въпроси, свързани с образованието, културата, медиите и употребата на българския език, но няма достатъчно механизми, за да гарантира изпълнението на решенията си.
Николов постави въпроса за необходимостта от по-сериозни институционални гаранции за правата на българите в Сърбия и обсъжда възможността за по-широка автономия на районите в Западните покрайнини.
Резултатът от днешния вот ще определи състава на Националния съвет на българското национално малцинство за следващия мандат и представителството на българската общност по въпросите на образованието, културата, медиите и езиковите права. I БГНЕС
