Морските проходи между Австралия, Антарктида и Южна Америка са се разширили
Антарктическото циркумполярно течение (АКТ) носи повече от сто пъти повече вода от всички реки на Земята взети заедно. Ново проучване показва, че ранната му форма е повлияла на климата много различно от днешния, пише To Vima.
Антарктическото циркумполярно течение (АКТ) обгражда антарктическия континент, без да бъде блокирано от каквато и да е сушата, което го прави основен компонент на глобалната климатична система.
В скорошно проучване, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, изследователски екип от Института „Алфред Вегенер“ описва как и кога това мощно кръгово течение се е развило в историята на Земята.
Климатът на Земята е претърпял най-значителната си промяна преди приблизително 34 милиона години, по време на прехода към олигоценския период. По това време средата на планетата се е охладила от „парниково“ състояние без обширни ледени покривки до „ледена“ система с постоянен полярен лед.
Морските проходи между Австралия, Антарктида и Южна Америка са се разширили и задълбочили, което е позволило на АКТ да се образува и на антарктическата ледена покривка да започне да се развива. Концентрациите на атмосферен въглероден диоксид по това време се оценяват на около 600 ppm, ниво, невиждано оттогава, но което може да бъде превишено до края на този век при някои сценарии, свързани с изменението на климата.
„За да се предскаже бъдещият климат, е важно да се изследва миналото чрез симулации и данни, за да можем да разберем Земята при по-топли и по-богати на CO₂ условия от днешните“, обяснява Хана Кнал, климатичен моделатор в Института „Алфред Вегенер“ и водещ автор на изследването. „Трябва обаче да бъдем внимателни, тъй като миналият климат не може да се проектира директно върху бъдещето. Нашето изследване показва, че циркумполярното течение в своите „ранни стъпки“ е повлияло на климата много различно от напълно развитото циркумполярно течение днес.“
За това проучване, Кнал и нейният екип анализираха формирането на ACC чрез симулации, базирани на географското разположение на континентите преди 33,5 милиона години, когато Австралия и Южна Америка са били по-близо до Антарктида. Учените свързаха модела на антарктическия леден покрив от проучване от 2024 г. в Science с океанските, атмосферните и сухоземните системи, за да анализират еволюцията на теченията около континента. Резултатите бяха сравнени с геоложки данни от същия период.
Как се е образувало течението
Кнал отбелязва, че „вече е имало индикации, че ветровете в Тасманийския проход са играли решаваща роля във формирането на ACC. Нашите симулации потвърждават това: едва когато Австралия се е отдалечила достатъчно от Антарктида и мощните западни ветрове са преминали директно през Тасманийския проход, течението е успяло да се развие напълно.“
Забележително е, че по това време Южният океан изглежда е бил разделен на две напълно различни зони. Въпреки че морските проходи около Антарктида вече са били отворени, моделът симулира интензивна циркулация в секторите на Атлантическия и Индийския океан, докато Тихият океан е останал относително спокоен.
Симулациите, които комбинират модели на климата и ледените покривки, са особено сложни и сравнително нови. За да изследват „детството“ на ACC при реалистични условия, изследователските екипи по палеоклиматна динамика и морска геология в AWI си сътрудничиха с международни партньори, включително Австралийския център за върхови постижения в антарктическата наука и Антарктическия изследователски център в Уелингтън.
„С това проучване в PNAS за първи път показваме колко ценни са комбинираните симулации с висока резолюция за разбирането на климата от далечното минало“, обяснява палеоклиматичният моделатор на AWI проф. д-р Герит Ломан, съавтор на изследването.
Анализите разкриха как образуването на ACC е свързано с цялостна реорганизация на глобалната океанска циркулация.
Геологът от AWI д-р Йохан Клагес, също съавтор, подчертава, че „това разбиране е от решаващо значение, тъй като образуването на ACC е допринесло решаващо за усвояването на въглерод от океана. Намаляването на парниковите газове в атмосферата е имало потенциал да предизвика по-студен климат на кайнозойските ледникови епохи, който продължава и до днес.“ Според него тези нови открития ще помогнат за по-надеждни интерпретации на последните промени в циркулацията на Южния океан.
trud.bg
