Град Елена е домакин на 12-то издание на празника на Еленския бут. Тази година празникът е още по пъстър и по-пищен, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.
Производителите на традиционния специалитет се състезават кой ще го представи по най-интересния и атрактивен начин.
Градът привлича туристи от цяла България. Те могат да видят къща с прасенца, трона на царя на Еленския бут и цяла стена с бутове. „В града днес могат да бъдат видяни цели къщи, окичени с Еленски бутове. Ще има и баница с Еленски бут. Тайната на приготвянето на този деликатес се пази заключена в седем сейфа зад седем стени“, разказа пред БГНЕС кметът на Елена Дилян Млъзев.
За да защитят името на прочутия деликатес е създадено специално сдружение, в което влизат производителите. За момента са регистрирани четирима производители на Еленски бут. Те спазват традиционната технология и вкусът на техния продукт по нищо не се различава от домашния.
„Общината подпомага, има контакти с Министерството на земеделието и с представителството на Европейската комисия, за да може колкото се може по-бързо да бъде защитен географски Еленския бут“, заяви градоначалникът на Елена
А секретът на производството на деликатеса разкри пред БГНЕС производителят Димитър Минчев. „Тайната се крие в една много стара рецепта от Еленския регион. Освен това при нас въздухът е специфичен. Тук присъства една млечно-кисела бактерия, която превръща свинския бут в така обичания еленски деликатес“, каза той.
Най-често за производството на Еленския бут се използва прасе от породата Източно-балканска свиня.
Традицията за производството датира от векове и все още в зимно и пролетно време на всеки чардак в Елена може да се види окачен Еленски бут.
Има и чалъм при рязането на деликатеса, обясни Димитър Минчев. „Той се реже много внимателно и на тънко, за да можете да се насладите на вкуса му“, каза той.
Гост на празника беше заместник-председателят на Националния съвет по храните към МЗХ Атанас Урджанов, който поздрави Елена с прекрасния празник. „Това, което виждаме тук като качество и традиции ни прави изключително щастливи“, заяви той.
Със съжаление Урджанов отбеляза, че българската суровина като месо никога не ни е достигала. „Може би около 60% от свинското в България е българско, а останалите 40% са внос. Това не ни пречи, защото този внос е от ЕС и пристига на третия ден. То е със същото качество като българското“, обясни той. І БГНЕС
