Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с археолога Десислава Давидова за работата на археолозите на праисторическото селище на Брезовско шосе.
Отново има някакво недоволство около вашата работа на "Брезовско шосе“ и ми се иска вие да кажете нещо за това. Аз добре разбирам важността на това, което вършите, но наистина се е създало някакво настроение спрямо вас.
Когато лице от фирмата изпълнител се изявява като археолог и обяснява какво правят археолозите, така се получава - дезинформации. Точно това се получи. И вчера, колкото и да се опитваме да опровергаваме тези информации, се получава мазало, просто "манджа с грозде". Първо, ние за първи път от 3 години, откакто искаме да работим на два сектора, най-сетне строителите успяха да си организират работата така, че да могат да ни отворят два сектора, за да можем да работим. И съответно видя се, че нещата потръгнаха и ние тази година наистина ще приключим, колкото и някой да обяснява как няма да приключим. Ние сме дали този срок, не сме поставили някаква конкретна дата – примерно 30 октомври, 30 ноември, защото знаете, нашата работа възвиси от атмосферните условия. И ако аз кажа примерно 30 октомври и след това примерно се изсипят дъждове, които са проливни и не можем да влезем, съответно хората ще кажат "Ама вие казахте“. И затова ви казвам: ние тази година ще си свършим работата. Ние сме си разпределили така времето, че да я свършим наистина тази година. Колко след нас фирмата изпълнител ще си поставят тръби или там ще оправят трасето, ние не можем да знаем. Но в крайна сметка това е от техническа гледна точка.
Добре, нека да кажем още веднъж, че вие до миналата година не можехте да работите с два екипа, както сега, нали?
Да, не можехме. Ние работехме сектор по сектор, с един екип. Едва от тази година сме на два екипа. И аз искам да кажа нещо, да обясня на хората. Разликата между праисторическия обект и онези, които те са свикнали да виждат всяка година през лятото за по два-три месеца, се състои в това, че селищна могила от праисторическата епоха се копае десетилетия. Има такива примери в България, в които един откривател започва, целият му трудов път минава в това да я проучва и я оставя за следващото поколение. Ние правим буквално невъзможни неща, ама буквално.
Колегите ни, които са от академията, адмирират всичко, което правим, защото виждат, че го правим не само на скорост, ами го правим и качествено. Защото досега за нито един отчет не сме имали забележки относно работата ни и начина, по който работим. Внесли сме всички видове технологични подобрения, които могат да доведат до ускоряване на процеса на работа. Но все пак това е праисторически обект. Всичко се работи на ръка и което можем да го механизираме, ние сме го механизирали, което сме могли да дигитализираме, сме го дигитализирали. Освен това е хубаво хората да знаят, че в крайна сметка това е част от един по-голям инфраструктурен проект, който ще доведе до подобряване на ВиК услугите им, до по-малка загуба на вода, която ще става все по-ценен ресурс в бъдеще.
И някой трябва да им го обясни, че това нещо трябва да се случи, независимо от трудностите, които имаме сега, защото след това нещата ще бъдат много по-добри. И не само от гледна точка на материалите, които ние ще придобием като културно наследство, а във всякакъв един план.
Да, нека добре да го обясним, защото хората, които не разбират, казват: "Е, какво толкова – една дупка я копаят толкова време“. Това не е редно да се говори. Но това е положението. Затова искам да обясните все пак важността, научната стойност на всичко това, което вие правите, ако може на по-разбираем език, за да може да знаят хората какво е открито там.
Ще се опитам да го обясня така. Изобщо, в световен мащаб проучването на праисторически обекти е рядкост, точно защото то е трудоемко, времеемко и изключително финансово тежко, защото всичко се извършва на ръка, както казах, всичко се извършва по-бавно, отколкото при други археологически проучвания. И резултатите от тези проучвания, понеже ние даваме много проби за анализ, които се правят в чужбина, които се правят по-дълго – ние резултатите ще ги видим чак другата година. Съответно реставрацията на находки от такива обекти е по-бавна, отколкото на останалите, и всичко това води до едно закъснение с резултатите, което вече, когато ние сме прекъснали разкопките, приключили сме ги, хората го разбират примерно година по-късно. Но това, което е важно да кажем е, че този обект е възлов не само по отношение на историята на Пловдив. Това на практика е най-старото място, което е населено на тази територия, от която в последствие, в по-късни епохи, примерно 3-4 хиляди години по-късно, е станал Пловдив. Но то не е губило своето значение като селищен обект. Ние наблюдаваме как в различни части на тази могила, през различни епохи, е имало различни жилищни структури и стопански структури. Т.е. това място остава постоянно населено и употребено в чисто жизнен и стопански план. То остава възлово за историята на града. Отделно от това, от епохата на Късния неолит, която на територията на Тракия, в тази част, която ние работим – тук говоря за региона на Пловдив, е някъде в края на VІ хилядолетие пр. Хр. Т.е. като прибавите още 2 хиляди години след Христа, стават 7 хиляди години общо. За това нещо ние намираме свидетелства за една непрекъсната употреба на това място, т.е. животът не спира да се развива на територията на Пловдив. Това прави града да претендира за едно от най-старите обитаеми места в Европа.
На практика, вие знаете, в Европа това са три-четири места, които са такива, толкова стари. Ние засичаме различни култури от няколко гигантски епохи в праисторията – говорим за Неолит и Халколит, ранен и късен, Бронзова епоха, Желязна епоха, Късен елинизъм. Просто това са неща, които ние ще има да обработваме минимум в следващите пет-шест години от постъпването на находките в музея. Там има толкова много материал, от който тепърва ще разбираме за какво става дума. Разбирате ли? Защото ние в момента, спазвайки методиката, гледаме да приключим бързо, да може да освободим трасето, за да може хората да получат тези улеснения, които следва да получат след полагането на тези ВиК системи.
Но обработката на този материал ще трае след това може би пет-шест години. Ние имаме огромно количество материал, огромно количество. Една малка част ще бъде представена следващата година, защото ние сега много мъничко сме представили в изложбата "Открития“. Догодина също мъничка част ще представим и ще подготвим, може би поредица от изложби ще има, за да видят хората какво сме направили, защото аз осъзнавам, че на тях не можем в момента да им покажем нещо, което те виждат в центъра на града. Например, не можем да им покажем нещо като форума, не можем да им покажем каменни колони. Те ще видят онова, което ние ще направим като възстановка и като реставрация след това. Просто това е праистория. И материалите са нетрайни. И тук нямаме примерно жилищата, които ние откриваме, те са с глинени стени, те са с дървени конструкции. Ние намираме на практика остатък от тях.
Това прави проучването забавено, защото всъщност ти имаш няколко етапа на проучване на самата структура, от различна гледна точка, за да можеш да я документираш правилно и да можеш после да мислиш какво, защо и как се случва.
Ние сме говорили много пъти за това, което е намерено, за всяко ваше копаене там. Казвали сме тези неща, но явно на хората им е трудно да го проумеят и още повече, когато искат бързо да се случи всичко там, да се отвори най-сетне пътят, е необходимо още обяснение.
Ами, вижте, аз осъзнавам, че малко куца комуникацията и от наша гледна точка. В смисъл, че нямаме много време да обясняваме всеки път какво сме открили. Виждам колегите как се справят много по-добре от нас с този тип популяризиране на дейността си – примерно намират някакво съдче и веднага започват да го правят известно, докато ние, в интерес на истината, гледаме просто да си приключим работата, за да може да освободим сектора, за да може да се полага тръбата. Просто гоним срока.
Честно казано, колегите са много уморени, защото това е реална физическа дейност, която след това не приключва с това, че те ще си оставят кирката и ще си заминат. Те не си заминават вкъщи. След това те отиват и обработват материала, който са открили в момента, описват го, защото те са длъжни да си попълнят документацията. Т.е. денят на практика на тях им започва в 6.00 часа и приключва в 20.00 часа, след което трябва да търпят и нечие недоволство, което се изразява понякога твърде бурно. И в интерес на истината, аз не мога да си обясня защо се получава така. Ти виждаш, че хората работят, не са седнали, не си правят мохабет и не си пият кафе. Ти виждаш, че те работят, ти минаваш покрай тях и започваш да ги обиждаш. Не мога да си го обясня, това никога няма да мога да си го обясня, защото за мен това не е нормално поведение.
Единственото, което мога да намеря като логично обяснение, е, че ние сме там и те ни виждат. Понеже няма друг кой да видят, виждат нас и съответно цялото недоволство, което понякога не е точно от това, че ние сме там, а по-скоро е от някакви общи такива социални и обществени недоволства, се акумулира и се излива там, което не е нормално, но какво да направим?
Значи ще очакваме описано след време всичко това, което наистина си заслужава да се знае за най-старото място в Пловдив. Но факт е, че всъщност това е доказателство за хилядолетието на този град.
Да, най-старото място. И то е било постоянно обитавано. Най-старото място. Извън рамките, когато вече е имало Филипопол, там очевидно е имало някакви сателитни селскостопански постройки или пък примерно някакви малки такива селища, махалички, в най-общия смисъл на тази дума – то е било постоянно обитавано. В различни части на тази могила, в различните сезони, колегите проучват, защото резултатите не са само от това трасе. Колегите през 2015 г. са проучвали в един частен имот, преди това през 2017-2018 г. други неща. Значи всичко това е сбор. Откривателят Петър Детев през 70-те години на миналия век е направил централния профил на тази могила, благодарение на който се знае какво има там. Аз затова казвам – важно е хората да знаят. Ако може по някакъв начин да го обясните, че такива обекти се копаят десетилетия, а ние в крайна сметка, ако съберете всичките работни дни, в които сме били там, защото реално през 2022 г. сме работили два месеца, 2024 г. работихме три месеца – по организационни причини, извън нас. На практика, истинските години, в които сме работили, са 2023 и сега 2025 г. И ако съберете всичките дни, сигурно ще станат някъде около две години и половина общо работа. Аз знам, че на хората им се струват четири години, защото времево е точно толкова, но това е страшно бързо проучване, при положение, че такива могили се копаят десетилетия.
Археолог за разкопките на Брезовско шосе: Това място е възлово за историята на Пловдив, такива могили се копаят десетилетия
