За американския политически елит непогрешимостта на Израел е аксиома
Ако днес не назовем злото със собственото му име, утре ще го срещнем на прага или у дома си
Осъждането на действията на израелската армия ЦАХАЛ в ивицата Газа зачестиха. Дори сред най-върлите привърженици на „свят, основан на правила“. 77 години не виждаха непрестанните нарушения на закони и правила там, сега май отвориха по едно око. Макрон в негов стил изпревари другите от Колективния Запад с „решение Франция да признае държавата Палестина.“
Премиерът на Израел Нетаняху веднага обяви, че това решение „насърчава терора“. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио побърза да добави, че френското намерение „е безразсъдно и подкопава мира.“ Но и британският премиер Киър Стармър заяви, че страданието и гладът, обхванали ивицата Газа, са "неописуема хуманитарна катастрофа, за която няма оправдание".
Премиерът на Канада Карни обяви, че планира да признае държавата Палестина през септември. Изведнъж съзрял, че „перспективата за палестинска държава буквално изчезва пред очите ни“. Канада осъждала факта, че „правителство на Израел допуснало да се случи катастрофата в Газа“. По небрежност, едва ли не, нека само го смъмрим за което!
Бездънно лицемерие сред политиците от Колективния. От 194-те членки на ООН 144 отдавна настояват да бъде създадена държава Палестина според решението на ООН от 1948 г. Белгийският крал Филип осъди „хуманитарните злоупотреби в Газа, където невинни хора умират от глад и биват убивани, докато са в капан". Изтъкна, че ситуацията е "позор за цялото човечество".
Позорът явно не е за цялото човечество, а само за властимащите и осигуряващите ги в пропагандните структури манипулатори на обществени нагласи. Изявление, осъждащо Израел заради "нечовешкото убийство на цивилни", е подписано от 20 държави от ЕС. Не са го подписали България и още 6 членки на ЕС.
Поне лидерът на АБВ Румен Петков проведе дискусия на тема „Против геноцида“ на среща с дипломати и представители от мисиите на страните от Близкия изток и арабските държави в България, за да обсъдят необходимостта от прекратяване на насилието в Палестина.
Не се касае просто за „хуманитарна катастрофа, глад и убийства на хора в капан“, а за геноцид и етническо прочистване. Това твърдят от „Хюман райтс уоч“, дотам доведе разследване и на „Амнести интернешънъл“, а Международният съд в Хага прие за разглеждане обвиненията за геноцид.
Асошиейтед прес: „Според две местни еврейски организации - "Лекари за правата на човека - Израел" и "Бецелем", ангажирани с правата на човека в окупираните територии - в ивицата Газа се извършва геноцид.
Обезпокоени са тези хора вероятно не само от хуманни съображения, но и от религиозни, изучавали са Книгата. Семити са и палестинците, и голяма част от евреите. Битие 4:10-11: „И Бог каза (на Каин): „Какво си направил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. И сега, проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка.“ Кръвта на невинните тежи векове.
През годините от 1948-а насам Съветът за сигурност на ООН е приел 27 резолюции, осъждащи израелското беззаконие по отношение на коренното палестинско население. Игнорират ги нагло, и то си продължава на пристъпи, сега е особено брутално. На почти всяка друга страна от ООН според Устава биха били наложени тежки санкции и дори изключване.
Демонстрира се, че тази страна е със специален планетарен статут, с въображаем, но действащ имунитет да нарушава всички норми на международното право. Само защото за американския политически елит непогрешимостта на Израел е аксиома. Както е и автоматичен ангажиментът за Вашингтон винаги да го брани. САЩ ли управляват Израел или Израел – САЩ?
Израел не приема безспорния факт, че съществува по решение на ООН и обявява за свои „по Божие право според Библейския Завет“ отдавна окупираните територии на Западния бряг. На ви основание! Няма политика, насилието е теократично оправдано, прикривано с „оцеляване“.
Ами ако някой утре реши да „възстанови историческата си родина“ на чужд гръб, кой ще има моралното право да му възрази? Няма такова право, а само онова древното – на силата. Има не един и два такива периоди в миналото, когато светът е изправян пред морален провал с исторически мащаб. И не е минавало без разплата, макар често закъсняла.
И този провал няма да остане без политически, духовни и лични последствия. Тъй като не е просто поредния близкоизточен конфликт, а трагедия, съпроводена с вопиюща безнаказаност. Геноцид в реално време, с хиляди убити цивилни, много хиляди жени и деца под развалините на Газа. С мълчаливата подкрепа или по-често с лицемерното неодобрение на великите сили.
На 23 юли т. г. Кнесетът одобри декларация, разширяваща израелския суверенитет върху Юдея, Самария и долината на река Йордан. Четем следната фраза: „Кнесетът потвърждава, че Държавата Израел има естествено, историческо и законно право върху цялата Земя на Израел - изначалната родина на еврейския народ.“
Следователно зоната на Западния бряг не е цялата Земя на Израел! Други територии трябва да последват Западния бряг – на изток, на север, та и на юг евентуално. Анексираха Голанските възвишения, преместиха си столицата в Йерусалим. Пак обявиха, че вървят към Велик Израел между Нил и Ефрат. Дават ясни знаци за намерение да изградят Третия храм Соломонов.
Както в края на XIV и началото на XIII в. пр. н. е., когато нахлуват в поречието на река Йордан, за да завоюват най-после Обетованата земя. С огън и меч. Когато други беди сполетели земите ханаански, басанците, галаадцити и моавците, едомците и аммонците. Не сребърни тръби са сринали глинените стени Йерихонски, земетресение ще да е било.
Днес чичо Сам прави нужните земетресения в региона, ционистите силно вярват, че сега е моментът да се възползват.
От Тексас са докарани нужните Три червени телици, които според равините ще бъдат изгорени, за да се пречистят с пепелта строителите на Третия храм. Още не казват кого ще обявят за Месията, но без него предписаната съдба за световно господство няма да се сбъдне. Според легендите, „избраният“ вече може и да изпълнява мисията на водач на евреите...
Преди 2000 години са имали възможност да посочат на Пилат Понтийски да помилва Едного, но те посочили разбойника Бараба. Грешите, рекъл римлянинът. Обезумялата тълпа нямала нищо против да понесе отговорността: „Кръвта Му да бъде върху нас и върху чадата ни.“ (Матей 27:25). Скоро са прогонени оттам, настаняват се араби и други народи.
Щом международното право е условно, а правото на живот и държавност зависят от стратегическа полезност, значи сме в нова ера на геополитическо варварство. Днес е Газа. Утре може да е Тайван, Косово, Арцах, Крим – отново. Всеки ще посегне към чуждото, стига да разполага с „правилните“ покровители.
Много българи гледат с тревога към развихрилата се агресия в Близкия изток. Не само по морални причини, но и от дълбоко инстинктивна бдителност. Историята ни е показала, че когато големите мълчат за една несправедливост, утре ще мълчат и за друга – по-близка до нас. И че имперските амбиции не умират, само сменят формите си. Неоосманизмът в Турция тревожи съседите ѝ.
Ако днес не назовем злото със собственото му име, утре ще го срещнем на прага или направо у дома си. Ако днес не защитим правото на слабия, утре няма да има кой да защити нас.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
