Дигиталното евро може да бъде въведено през 2029 г.
Дигиталното евро няма да измести парите в брой, няма да представлява "програмируеми пари", а Европейската централна банка няма да може да свързва извършените плащания с конкретни граждани. Това заяви в интервю за БГНЕС подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Банково" доц. д-р Петър Чобанов. По думите му европейската цифрова валута може да бъде въведена най-рано през 2029 г., след приемането на необходимото европейско законодателство и приключването на пилотната фаза.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.
БГНЕС: Кога се очаква да бъде въведено цифровото евро (дигиталното евро)?
Петър Чобанов: За да бъде въведено дигиталното евро в обръщение е необходимо първо да бъде прието законодателното предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на цифровото евро, което е част от пакета за единна валута, предложен от Европейската комисия.
Предстои законодателното предложение да премине през преговори – триалог между институциите на Европейския съюз - Комисията, Парламента и Съвета, като се цели финалният регламент да бъде приет до края на 2026 г. При спазване на този срок, се предвижда стартиране на Пилотна фаза на проекта през втората половина на 2027 г. и потенциално пускане в обращение на дигиталното евро през 2029 г.
Трябва да се отбележи, че окончателното решение на ЕЦБ относно дали и от кога ще бъде емитирано дигиталното евро, ще бъде взето едва след приемането на регламента.
БГНЕС: Какво представлява дигиталното евро, какви са основните му характеристики?
Петър Чобанов: Законодателното предложение урежда статутът на дигиталното евро като законно платежно средство и като такова се очаква то да бъде приемано от търговците във всички физически магазини, които приемат други електронни средства за плащане, от онлайн търговците и при предоставяне на публични административни услуги.
Дигиталното евро ще бъде дигитална валута на централната банка, дигитална форма на парите в брой, т.е. електронен еквивалент на кеша. То няма да бъде криптоактив, нито т.нар. „програмируеми пари“. То ще се емитира и гарантира от централната банка подобно на евро банкнотите и евро монетите, като целта му не е да замени, а да допълни парите в брой, давайки допълнителен избор за плащане. Банките и небанковите доставчици на платежни услуги ще бъдат негови дистрибутори.
Дигиталното евро ще бъде пан-европейско електронно средство за плащане, то ще е достъпно и безплатно за ползване при плащания от всеки гражданин и универсално приемано във всички държави в еврозоната. Въпреки това, дигиталното евро няма да бъде задължително за ползване от потребителите.
Дигиталното евро се проектира така, че да осигури най-високо ниво на сигурност и поверителност в съответствие със строгите стандарти на Европейския съюз.
БГНЕС: Каква ще бъде практическата полза от дигиталното евро за българските граждани, след като днес вече разполагаме с банкови карти, мобилни портфейли и незабавни плащания?
Петър Чобанов: Предвид статута на дигиталното евро като законно платежно средство, основната полза, която се очаква да има обикновения потребител, е универсалното му приемане навсякъде в еврозоната. С него ще могат да се извършват незабавно както плащания на стоки и услуги към търговци във физически и в онлайн магазини, така и да се извършват незабавни преводи директно между физически лица на място или отдалечено, без значение кои са обслужващите им доставчици на платежни услуги и в коя държава от еврозоната се намират. Основните услуги за дигитално евро ще бъдат безплатни за потребителите. В допълнение то ще може да се използва и в off-line режим, което ще даде възможност за плащане и на места без достъп до интернет. Данните за транзакциите при off-line плащания ще бъдат известни само на платеца и получателя, осигурявайки максимално ниво на поверителност.
Дигиталното евро като обществено благо ще гарантира еднакъв достъп за всички потребители, независимо от нивото им на дигитални или финансови умения.
БГНЕС: Една от най-честите обществени тревоги е, че дигиталното евро може да позволи проследяване на всяка покупка. Какви конкретни гаранции за неприкосновеност на личните данни са заложени в проекта?
Петър Чобанов: Както казах поверителността на информацията е една от най-важните характеристики при проектирането на дигиталното евро.
При on-line плащания ЕЦБ и националните централни банки в еврозоната няма да получават данни, с които да могат да идентифицират потребителите, извършващи плащания. Това осигурява високо ниво на поверителност и защита на личните данни. Доставчиците на платежни услуги (банки или небанкови такива) ще могат да идентифицират потребителите с цел спазване на правилата срещу изпирането на пари, каквато е практиката и днес при използване на текущите електронни платежни инструменти.
Off-line функционалността ще предложи на потребителите анонимност и ниво на поверителност като при плащанията в брой. Само платецът и получателят ще имат информацията за off-line плащане в дигитално евро.
Така, независимо от начина му на използване (on-line или off-line), ЕЦБ и националните централни банки няма да могат да свързват транзакциите в дигитално евро с конкретни лица.
БГНЕС: Как ще се промени ролята на търговските банки след въвеждането на дигиталното евро – ще бъдат ли те основният посредник между гражданите и Европейската централна банка?
Петър Чобанов: Съгласно предложението за регламент се предвижда банките, както и небанковите доставчици на платежни услуги да бъдат основни дистрибутори на дигиталното евро. Предвижда се те да бъдат основна точка за контакт за физическите лица и търговците по всички въпроси, свързани с дигиталното евро. Те ще бъдат тези, които ще предоставят услуги за крайните клиенти.
БГНЕС: Съществува ли риск част от депозитите да бъдат пренасочени към дигитални евро портфейли и как това би се отразило на банковата система и кредитирането?
Петър Чобанов: За минимизиране на рисковете за банковата система са взети редица решения още при проектирането на дигиталното евро:
Ще се въведе лимит за държане на дигитално евро от страна на крайните клиенти - потребителите ще могат да държат ограничено количество дигитално евро в портфейла си. Портфейлът за дигитално евро ще бъде свързан с традиционна платежна сметка, като при надвишаване на лимита в портфейла, сумата над този лимит ще бъде автоматично прехвърляна в традиционната платежна сметка. Ще бъде позволено на потребителите да извършват плащания над лимита за държане, като необходимата сума, покриваща недостига, ще се прехвърля мигновено и автоматично от традиционната платежна сметка. Предвидено е търговците да имат нулев лимит за държане.
Върху държаните средства в дигитално евро няма да се плаща лихва.
Това би предотвратило прекомерното изтичане на банкови депозити и би помогнало за запазване стабилността на финансовата система.
ЕЦБ публикува резултатите от анализ за оценка на потенциалните ефекти от различни хипотетични лимити на държане. Анализът потвърди, че използването на дигиталното евро за ежедневни плащания няма да навреди на финансовата стабилност в еврозоната, дори при много малко вероятен и изключително консервативен кризисен сценарий.
БГНЕС: Коя е най-голямата полза и кой е най-големият риск от дигиталното евро, за които обществото все още не говори достатъчно открито?
Петър Чобанов: Бих искал да обърна внимание върху следните неща:
Дигиталното евро би запазило паричния суверенитет на еврозоната, като повиши ефективността на европейската платежна екосистема като цяло, увеличи устойчивостта ѝ и насърчи иновациите.
Дигиталното евро би могло да укрепи стратегическата автономност на Европа. То би предложило паневропейско платежно решение, достъпно в цялата еврозона, под европейско управление и предоставяно от европейски доставчици.
Дигиталното евро би помогнало за намаляване на зависимостта на Европа от неевропейските доставчици на платежни решения и би предоставило на хората избора да използват сигурни и ефективни европейски решения.
БГНЕС: България е в процес на интеграция към еврозоната и европейската платежна инфраструктура. Доколко готова е страната технологично да участва в бъдещото въвеждане на дигиталното евро?
Петър Чобанов: Обръщам внимание, че България не е в процес, а е интегрирана с европейската платежна инфраструктура.
Още от 2010 г. БНБ, банковата общност и БОРИКА АД като оператор на системата за малки плащания в евро БИСЕРА участват в RTGS системата на Евросистемата TARGET2. В последствие, от 2023 г. БНБ участва в новата консолидирана платформа за TARGET услуги (TARGET), която обедини платежната система T2, системата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities, системата за незабавни преводи в евро TIPS, както и системата за управление на обезпеченията на Евросистемата ECMS.
През 2024 г. беше реализиран проектът за пълна SEPA достижимост посредством директното участие на БНБ в платежната система STEP2, оперирана от ЕВА Clearing. С това се осигури възможност на банките и небанковите доставчици на платежни услуги в БИСЕРА да бъдат достижими страни в STEP2 през БНБ и да нареждат и получават SEPA клиентски преводи в евро до доставчиците на платежни услуги от всички страни в SEPA.
От 2024 г. БНБ и „БОРИКА“ АД като оператор на платежната система БИСЕРА осигуриха възможност за доставчиците на платежни услуги да извършват местни и презгранични клиентски незабавни плащания в евро чрез TIPS съгласно изискванията на общоевропейската SEPA схема за незабавни кредитни преводи. Днес почти всички банки в страната участват в TIPS.
Трябва да отчетем и успешното присъединяване през 2023 г. на депозитарите на ценни книжа в страната (Депозитарят на държавни ценни книжа в БНБ и Централен депозитар АД) към TARGET2-Securities - платформата на Евросистемата, в която се извършва централизиран сетълмент на ценни книжа в пари на централната банка, чрез което се осигури по-добра достъпност на българските ценни книжа за инвеститори от Европейски съюз.
По този начин БНБ предложи на банковата общност в страната достъп до платежни услуги в евро още преди приемането на единната валута, с което се осигури плавен преход към плащания в евро, без проблеми както за банковата общност, така и за крайните клиенти.
Изпълнявайки законовите си функции БНБ участва и предоставя възможност на банковата общност за участие във всички европейски проекти, свързани с плащанията и платежните инфраструктури, какъвто е и проектът за дигиталното евро.
В заключение, предвид начина, по който БНБ, българската банкова общност и съответните заинтересовани страни успяха да приключат всички инфраструктурни проекти и да се справят с предизвикателствата при приемането на еврото, считам, че не трябва да има притеснения относно потенциала, професионалната и експертна осигуреност на БНБ и общността. І БГНЕС
