Професор Димитър Вацов е автор на "Българският Чернобил. Археология на моралната нищета". Как обяснява той властовата реакция на аварията - комунистическото престъпление на тогавашната тоталитарна власт в България?
„ Българският случай е уникален, защото населението е най-тежко облъченото след аварията в цяла Европа, казва проф. Вацов пред Дойче веле. - Целотелесно българите са по-тежко облъчени от украинците, руснаците и беларусите, които са в центъра на аварията. Има и измервания на конкретни хора от Хасково, които сами са били по-тежко радиоактивни от хората в Припят - града до чернобилската централа. И това е добре документирано у нас и признато от международните институции. Причината е в абсолютното безхаберие на властите. В отказа им да вземат мерки за защита на населението. А мерките, които е трябвало да бъдат взети – и всички други страни, включително социалистическите, са ги взели ако не перфектно, то в по-голяма степен от нас - са съвсем прости. И те са два типа:
В първите месеци след аварията - май и юни 1986 - основната опасност е била от вдишването на радиоактивен прах и от консумацията на вода и хранителни продукти, които са били в съприкосновение с този радиоактивен прах. Затова основните мерки срещу радиационно замърсяване на хората, които е трябвало да бъдат препоръчани, но така и не са били, са мерки за лична хигиена: да се бърше с мокър парцал вкъщи, а не да се мете; да не се отварят прозорците; да не се пие непроверено мляко; да се изкисва във вода сиренето; да се обезкостява месото преди готвене; и пр.
Всяка домакиня може да направи това, ако е знаела, че трябва. Нищо от това обаче не е казано на българите. Напротив - цяла седмица след идването на радиоактивния облак властите не казват абсолютно нищо на хората и официално твърдят, че радиация у нас няма. Едва на 7 май 1986 г., от немай-къде, с езоповски език те споменават опасността и предлагат само три типа мерки: да не се ядат марули; децата да не играят в пясъчниците и да си мият ръчичките; по-често да се мият улиците. А на 24 май официално обявяват, че опасността е отминала, което си е чиста дезинформация. И отменят дори и тези минимални мерки. Така че информационното затъмнение е единият от основните фактори за това, че, колкото и да е тъжно, ние като нация сме най-тежко радиационно облъчени след Чернобил“, казва Вацов.
„Българският Чернобил“
„Това, че ни лъгаха след Чернобил, е по-широкоизвестно - почти всяко семейство у нас има травматичен спомен за тази лъжа. Ала втората основна причина за лъчевото натоварване на българите - за печалното ни първо място - не е публично известна. И тя е, че една година след аварията българите са поели ново огромно количество радиация през храните. В периода януари-юни 1987 г. млякото, месото и продуктите от тях отново са надигнали радиоактивен гребен, като 30% от лъчевото натоварване на хората за първата година след аварията идва от това. Става дума за "втори радиационен пик", който българските атомни физици и радиолози наричат "български Чернобил", тъй като е уникално "български" - никъде в Европа, дори и в соцлагера, не допускат подобно нещо да се случи.
И този втори пик се дължи на една страхотна идиотия на властите. През есента и зимата на 1986 г. срещу 1987 г. те пускат за изхранване на кравите, овцете и козите радиоактивните фуражи, окосени през май-юни 1986 г. Оттук, по хранителната верига - през млякото и месото - радиацията отново влиза в менюто на българите. И това не става поради глупост или незнание на номенклатурците. Напротив, още от лятото на 1986 г. българските радиолози официално предупреждават това да не се прави, а от есента започват панически да алармират властите с множество официални доклади. Въпреки това властите нито се опитват да изчислят колко чисти фуражи ще са нужни, за да се избегне вторият пик, нито колко биха стрували, за да се закупят от чужбина. И в крайна сметка, без да им мигне окото, изтравят населението“, казва проф. Вацов.
Трябва да се знаят престъпленията на комунизма, казва професорът и обяснява: „Конкретният импулс да започна изследването не бе просто да изоблича с поредната доза факти комунизма. Импулсът бе, че видях в "българския Чернобил" уникална сцена, от която може да се направи по-силна философска генерализация. Да се изведе максимално общо морално понятие - "морален прецепт" е добро назоваване“.
„Комунистическите власти излагат на риск от болести и смърт целокупното българско население, собствения си народ. Тяхното престъпление е с геноциден обхват, т.е. безхаберието им причинява геноцидни щети. За този вид престъпление според мен тепърва трябва да се измислят подходящи юридически категории. Както се вижда от малките присъди на Григор Стоичков (министър на строителството и селищното устройство . б.р.) и Любомир Шиндаров (зам-министър на здравеопазването – б.р.), сегашните категории не са достатъчни“, казва Вацов.
„Властите не са взели мерки за населението, но за себе си са взели“
„Аз обаче разглеждам българския Чернобил не толкова в юридически, колкото в етически термини. И определям поведението на властите тогава като морален дебилизъм. Но защо дебилизъм? Нима са били малоумни? Не са знаели какво вършат? Напротив, висшата комунистическа номенклатура отлично е знаела какво се случва, както и какво трябва да се направи. Всеки ден са получавали информация, окръг по окръг какъв е радиационният фон и каква е радиацията във водата, млякото, месото, плодовете, зеленчуците… Сводките на Гражданска отбрана са запазени, ден по ден. И въпреки това не са взели мерки за населението. Взели са ги обаче за себе си. Чрез УБО висшата номенклатура - няколкостотин "отговорни другари" и семействата им - са си осигурили минерална вода за пиене, дълбоко-кладенчова вода за къпане, всеки залък от храната им е бил проверяван за радиация. В книгата съм показал редица документирани абсурди: как пречистват пясъка на резиденцията Евксиноград, докато в същото време пращат пионерчета на летни лагери, твърдейки, че всичко е чисто, и т.н.
Така че управляващите тогава са напълно рационални. И въпреки това действат малоумно - знаят и могат да помогнат, но не помагат на собствения си народ. Моралният дебилизъм е малоумие въпреки разума - напук на разума. И той е морална девиация на елитите - на управляващите, а не на някакви хора с ментални проблеми“, казва проф. Вацов.
Не знаем почти нищо за здравните последствия от замърсяването
„Знаем много и данните са обобщени за радиационното натоварване на страната, но не знаем почти нищо за здравните последствия от замърсяването. Никой не е агрегирал систематично и надеждно данните за онкозаболеваемостта, за сърдечно-съдовите заболявания, за детската смъртност, за генетичните малформации, за продължителността на живота. По време на делото срещу Стоичков и Шиндаров от 1991 г. е направена медицинска експертиза, според която при прилагане на различни методики заболелите и умрелите от рак заради Чернобил у нас са от няколко стотици до няколко хиляди души. Но доколкото ми е известно, никой след това не се е захванал да провери тези прогнози по надежден начин. Травмите обаче се лекуват със себепознание и аз се надявам, че сега, когато заговаряме отново за Чернобил, здравните експерти най-накрая ще се захванат с това, казва професор Вацов.
„Лична бе първоначалната мотивация да се захвана с темата. Нас с теб и още много ученици - осмите и деветите класове на Класическата гимназия през 1986 г. в началото на май ни изпратиха да берем радиоактивен спанак и лук из софийското поле. На третия или четвъртия ден директорката ни Гергина Тончева спря еднолично бригадата - поне аз чак по-късно разбрах защо, тъкмо от разговорите под сурдинка. И въпреки че тя тогава се опита да ни предпази, аз не мога да не правя връзка между бригадата и някои последващи събития: например смъртта от меланома на нашия приятел Илия Панчовски, когато бяхме на 27 години. После и други трима "бригадири", също наши приятели, си отидоха от рак преди да навършим 50. Така че отношението ми към темата е много лично“, споделя проф. Вацов.
dnes.bg
