След 10 години чакане, България получи F-16, който не може да лети, но може да стои. Което за българските стандарти е успех.
От небето – в бокса
Светът се модернизира, а България… получава F-16. След десетилетие чакане и предварително плащане, американската мечта най-накрая кацна у нас – само че без да кацне, защото пистата още я бетонират. И без да литне, защото явно чака месечна карта за гориво от Министерството.
В авиационната ни база с име на граф, но с вид на селски стадион, самолетът стои като новобранец на първи учебен ден – объркан, гладен и леко изтрещял.
Самолетът е тук, ама къде е държавата?
В момента F-16 прилича на лъскав автомобил, който сме купили без да имаме гараж, бензин или книжка. Политиците го посрещнаха с фанфари, но след третата снимка в Instagram се прибраха по кабинетите да се карат кой е виновен. Спойлер: всички.
Да му пееш или да го връщаш?
Един от техниците предложил да викнат ходжа да прочете молитва – може и да запали. Друг – да му сложат лента и да го обявят за паметник. Трети – да го боядисат в зелено и да го пуснат за селски избори. Вариантите са много, резултатът – същият: самолетът си стои. И мисли. Защо точно България?
Вътрешна информация:
Пилотите били готови – минавали тренировка на симулатор от 2003-та.
Радарът засичал само чевермета и дим от скара.
Комуникацията със земята работела, но само ако в базата нямало включен бойлер.
Коментари от народа:
> „Това не е изтребител, това е символ на държавата – скъп, нефункционален и пълен с обещания.“
„Предлагам да го ползваме като лунапарк – качваш се, натискаш копче, и не се случва нищо. Идеално за деца.“
„Ако го облепим с фолио и турим надпис ‘Програма за развитие’, може да го отчетем по европроект.“
Купихме самолет като за НАТО, получихме статуя като за парк. Ако някой ден литне – чудо. Ако не – поне ще имаме най-скъпото прасе-касичка на Балканите. Наздраве и честит ни F-16 – гордостта на българското чакане!
