Без заеми на хора с доходи под линията на бедност
Да бъде намален максималният размер на годишния процент на разходите, предлага адвокат Николай Лалев
50% над цената на банковите заеми
В практиката кредитори, които отпускат заеми на хора с лоша кредитна история, реално купуват недвижими имоти на половин цена от пазарната им. Това пише адвокат Николай Лалев в становище по внесения от правителството в Народното събрание нов Закон за потребителския кредит. При отпускането на големи заеми, в размер например от 100 хил. евро, фирмите за бързи кредити искат ипотека на имот като обезпечение.
Адвокат Николай Лалев описва схемата. За заем от 100 хил. евро договорената лихва може да бъде 50 хил. евро за година. Но отделно може да има наказателни лихви и неустойки, ако има забава при плащане на вноските. За заем от 100 хил. евро и 50 хил. евро договорени лихви, може да има 30 хил. евро наказателни лихви и 20 хил. евро неустойки. Така заедно с всички такси и разноски за събиране на предоставената сума за 12 месеца дългът може да достигне 230-250 хил. евро, пише адвокат Лалев. За разлика от клиента, кредиторът реално знае, че когато банките откажат да отпуснат заем, дори с обезпечение недвижим имот, при отпускане на заем кредиторът купува имот, ползвайки се от надеждата на клиента, че ще върне парите, пише адвокатът. Но обикновено клиентите остават без имоти.
Адвокатът дава и конкретни предложения за промени по внесения в парламента Закон за потребителския кредит. Според него трябва да бъде наложена забрана за предоставяне на бързи заеми на хора, които имат лоша кредитна история, или на такива, които след плащане на вноска по кредита им остава по-малко от необходимия минимум за живот, тоест когато разполагат на месец със суми под линията на бедност или под размера на минималната заплата.
Адвокат Николай Лалев посочва, че бързи кредити взимат предимно най-бедните хора. Според него това налага да бъдат приети по-ниски размери на годишния процент на разходите, тоест на реалното оскъпяване на предоставените в заем парични средства. В момента има ограничение, според което годишният размер на разходите (ГПР) по заемите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена от Министерския съвет. На практика действащият в момента таван на ГПР е 52%.
Във внесения от правителството проект на закон е предложено този таван на разходите да не важи за малки заеми в размер до три минимални заплати. Но за тези малки заеми, ако са с кратък срок са предложени още две ограничения - ако заемът е със срок до един месец, общият размер на разходите по него не могат да надвишават 20% от главницата, а ако заемът е със срок до три месеца, разходите по него не могат да надвишават 30% от главницата.
Според адвокат Лалев таванът на ГПР трябва да бъде обвързан с цената на банковите кредити и да бъде определян като средната стойност на минималния и максималния лихвен процент, който банките предлагат на пазара, бъде увеличен с 50%. Това прави максимален размер на ГПР от 14,55%.
Да правят преценка на доходите и необходимите разходи за издръжка
Без лихви, ако не са оценили правилно възможностите ти
Предлагат хората да връщат само главницата, ако фирмата за бързи заеми не е направила оценка дали могат да изпълняват задълженията си.
Разбивка за размера на всички задължения
Без лихви да бъдат бързите кредити, ако са отпуснали без да бъде направена правилна преценка за възможностите на клиента да връща сумите. Това предлага адвокат Десислава Филипова в становище по внесения в парламента проект на Закон за потребителския кредит.
В подготвения от правителството проект на закон има изискване фирмите за бързи заеми да правят оценка на клиентите си дали ще могат да връщат парите. Но няма ясни последици при липсваща, привидна или пренебрегната отрицателна оценка, посочва адвокатът. За такова нарушение може да бъде наложена само глоба, но клиентът пак ще трябва да връща парите заедно с начислените лихви и неустойки.
Затова адвокатът предлага, когато кредиторът не е извършил оценка, извършил е привидна оценка или е предоставил кредит въпреки резултат от оценка, който показва, че потребителят вероятно няма да може да изпълнява задълженията си, потребителят да връща само получената главница по първоначално уговорения погасителен план, но да не дължи лихви и други разходи по кредита. Идеята е фирмите за бързи заеми да правят оценка на клиентите си въз основа на подходяща и достъпна информация. Може да използват данни за получаваните доходи, необходимите разходи за издръжка и текущите задължения. При липса на съхранена документация да се предполага, че такава оценка не е направена, предлага Десислава Филипова. Целта на предложението е да не дават бързи заеми на хора, за които се предполага че няма да могат да върнат парите и ще затънат в поредица от бързи кредити.
Клиентите на фирми за бързи кредити често не разполагат с договора, погасителния план и разбивка на плащанията, а без тях не могат да проверат размера и основанието на задължението си, посочва в становището си адвокат Десислава Филипова. Затова предлага по писмено искане на потребителя кредиторът да му предоставя безплатно на хартиен или друг траен носител: копие от договора, общите условия, приложенията, анексите и измененията; актуален погасителен план; пълна история на плащанията и усвояванията; размера на оставащата чиста главница и другите задължения по вид, основание и размер. Идеята е тази информация да може да бъде искана както по време на действие на договора за заем, така и след прекратяването или погасяването му, когато информацията е необходима на потребителя, за да защити правата си.
Предложението предвижда, когато поради неоснователен отказ да получи информация за задълженията си, потребителят не може да установи основанието или размера на част от задължението си, за тези суми да не начисляват лихви за забава, неустойки, такси или други разходи.
Единен таван на ГРП
Правило срещу скритите разходи
Всички разходи трябва да бъдат включвани при изчисляването на ГПР.
Платеното в повече се връща
Всички разходи по обслужване на бързи заеми трябва да бъдат включвани при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР), смята адвокат Десислава Филипова. Предложеното от правителството изключване на кредитите до три минимални работни заплати от общия таван на ГРП защитава по-слабо именно най-рисковия сегмент от пазара, посочва тя в становището си по внесения в парламента законопроект. Плащания към гаранти по кредита, застрахователи, посредници и свързани с кредитора лица могат да останат извън ГПР.
Адвокат Филипова предлага годишният процент на разходите по кредита да не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения, като това да важи и за малките заеми. Ако бъдат платени по-големи суми, те да отиват за погасяване на главницата, а след изплащането на заема да бъдат връщани на потребителя.
Разходът по кредита да включва всяко плащане, което е фактическо или икономическо условие за получаването, усвояването, обслужването или запазването на кредита при предложените условия, независимо от наименованието, получателя, отделното договаряне или формалната му незадължителност, предлага адвокатът. В момента е практика фирмите за бързи заеми да начисляват редица такси на клиентите си, свързани със заема, но не ги включват при изчисляване на ГПР и така на практика заобикалят ограниченията на закона.
В закона да бъде записано, че в разходите се включват плащанията към гарант, поръчител, застраховател, кредитен посредник, доставчик на допълнителна услуга или свързано с кредитора лице, когато услугата е предложена, определена, организирана или финансирана от кредитора или без нея кредитът не би бил предоставен при същите условия, предлага адвокатът.
Различни правила за обезпечени заеми
Таван на плащанията при забавена вноска
Предлагат да има таван на плащанията при просрочване на вноска по заем.
Отделен таван и на лихвата
Просрочването на вноски по бърз заем не трябва да се превръща в самостоятелен източник на печалба, пише в становището си адвокат Десислава Филипова. Затова тя предлага в Закона за потребителския кредит да бъде записано, че при забава потребителят дължи обезщетение само в размер на законната лихва върху просрочената непогасена главница и само за времето на забавата. За същата забава да не се дължат договорна наказателна лихва, неустойка, такса за напомняне, управление или събиране, комисиона, разход за извънсъдебно събиране или друго плащане, предлага адвокатът. Целта е плащанията на хората при забава на някоя вноска да бъдат ограничени и фирмата за бързи кредити да не може да им налага допълнителни такси.
Освен това адвокатът предлага за бързите заеми да има две ограничения - не само за общия годишен процент на разходите, а и на самата лихва. Според нея лихвите по заемите не трябва да са по-високи от: двукратния размер на законната лихва по просрочени задължения, когато кредитът е обезпечен и трикратния размер на законната лихва по просрочени задължения, когато кредитът не е обезпечен
trud.bg
