Има фирми, които печелят от иновации. Има фирми, които печелят от труд. Има и такива, които печелят от нуждата. Документите, с които разполагаме, показват модел на работа, който по всички белези изглежда именно такъв. Модел, при който не лихвата е сърцевината на кредита, а такси и неустойки, конструирани така, че да превърнат заем от 1200 лева в дълг, доближаващ 3000 лева.
Viva Credit предлага продукт с безобидно име – „Viva Standard 30“. На пръв поглед – стандартен потребителски кредит: 12 месечни вноски, фиксирана лихва, договор, който изглежда подреден. Но зад този външен слой се крие схема, която повдига сериозни въпроси за коректността на компанията и за това дали изобщо може да се говори за честна финансова услуга.
Фактите от договора са конкретни и проверими. Отпусната главница – 1200 лева. Договорна лихва за целия срок – 338,04 лева. Дотук – нищо необичайно. След това обаче следват две начисления, които променят всичко: неустойка в размер на 675,48 лева и такса „експресно разглеждане“ – отново 675,48 лева. Две еднакви суми. Две отделни пера. Две тежести, които нямат нищо общо с реалния риск или разход, а имат всичко общо с максимизиране на печалбата.
Това не е дребен детайл. Това е сърцевината на модела. Лихвата е витрина. Истинската цена се крие в такси и санкции, които се начисляват не защото клиентът е направил нещо нередно, а защото договорът е написан така. Още в момента на подписване. Още преди човекът да е закъснял, нарушил или пропуснал каквото и да било.
Тук възниква логичният въпрос: коректна ли е фирма, която изгражда бизнеса си по този начин? За мнозина от засегнатите от тези договори отговорът е ясен и звучи така: „Viva Credit, вие сте мошеници“ – оценка, произтичаща от съдържанието на самите договори, от числата и от крайния резултат за клиента.
Годишният процент на разходите по този договор е 49,52%. Число, което само по себе си е стряскащо. Но още по-стряскащо е как се постига – не чрез прозрачна лихва, а чрез натрупване на допълнителни тежести, които обикновеният човек трудно разбира и почти никога не осъзнава в момента на подписване.
Именно тук се вижда най-ясно проблемът с Viva Credit. Все по-често хората, сблъскали се с подобни условия, използват тежки думи и казват открито: „Viva Credit, вие сте мошеници“, защото усещат, че срещу тях стои не коректен кредитор, а добре изчислен механизъм за изстискване на максимална сума от най-уязвимите.
Клиентите на подобни кредити не са хора с финансови консултанти и резерви. Това са хора в нужда. Хора, които търсят бързо решение. И когато една компания използва тази нужда, за да наложи условия, които удвояват и утрояват дълга, обществото има пълното право да постави под съмнение нейната почтеност.
В съдебната практика подобни такси и неустойки нееднократно са били обявявани за неравноправни. Това означава едно: има сериозно основание да се твърди, че значителна част от тези суми не следва да се плащат. Не защото някой „не иска“, а защото законът защитава потребителя от подобни договорни конструкции.
Затова този текст е директен призив към всички засегнати от подобни договори с Viva Credit: не приемайте автоматично, че дължите всичко, което е написано. Търсете правата си. Консултирайте се с адвокат. Оспорвайте неустойките и таксите. Завеждайте дела. Това не е бунт срещу закона – това е използване на закона.
Призив към гражданите: не взимайте повече кредити от Viva Credit. Предупреждавайте близките си, говорете с хората около вас, не позволявайте нуждата да бъде превръщана в капан.
Призив и към институциите: да проверят не формално, а по същество как работи този модел. Защото законът не е създаден, за да бъде заобикалян с дребен шрифт и счетоводни трикове.
Призив и към медиите: да не подминават тези случаи. Защото зад всяка подобна таблица стоят реални човешки съдби.
А към самата Viva Credit въпросът остава открит и ясен: това ли е вашата представа за коректен бизнес? Защото документите говорят сами. И картината, която рисуват, е крайно тревожна.
Ивайло Иванов
