Полицаят отказвал да се примири със съмненията че може да извърши престъпление с умисъл. След инцидента от 18 септември 2023 г., при който прострелва фатално рома Светльо Младенов, след като е предупредил неколкократно, че ще стреля, Димитър се обадил на майка си и споделил: „Мамо, аз не съм убиец“.В този тежък момент до него застава леля му – Елка Стоянова, сестра на Мариана. Двамата имат разговор, имат си и доверие. Димитър Петров от малък е научен да споделя, да носи отговорност, да помага на хора и на животни.„Той беше обективен, искрен човек. Още не можем да се отърсим от станалото и да говорим за него в минало време. Ние добре познаваме детето, той за нас ще си остане дете. Беше отдаден изцяло на полицейската професия. Не се страхуваше от самото разследване. Но след като му повдигнаха обвинение за предумишлено убийство, силно се разочарова от системата. Напълно се срина емоционално, рухна.Повтаряше ми: „Лельо, аз не съм го направил с умисъл, просто си вършех работата. Трябваше да защитавам от една страна пребитите момичета, от друга – престъпника, който ги е бил. Как може да ми вменяват вина, да ме изкарват убиец?! Не знаят ли какъв съм?!“.Коментирали сме и началника му Кристиян Тонев. Казваше, че Митко никога не е бил упрекван от него, че същият е изказвал готовност да го подкрепи във всяко отношение – със знания, със съвети. Когато научил, че Димитър е изчезнал, цяла нощ го издирвал с личния си автомобил.Когато родителите му дойдоха от Петрич в София, искаха да видят работното му място. Пак Тонев ги посрещна. Видяхме се и с колегите на Димитър, изразиха ни съболезнования, всички съжаляваха, че това хубаво дете не можа да превъзмогне думата „умисъл“, съответно „умишлено престъпление“, споделя опечалената Елка Стоянова.Когато сестрата на Димитър се обажда по телефона и казва на майка им, че е намерен обесен, Елка и Мариана първоначално не могат да повярват.Бързо се съвземат от шока и тръгват към столицата. Веднага отишли в следствието, за да се запознаят с дежурния следовател, налагало се и да бъдат разпитани като потърпевши. Производството се водело от следовател Иван Диков. Цялото семейство на Димитър изказва огромни благодарности на този човек, защото останал да ги разпитва в извънработно време. После оформил делото, за да може фамилията да вземе по-бързо тялото на полицая от съдебна медицина. Близките му държали да го запомнят такъв, какъвто го знаели. Не искали да го изпращат в затворен ковчег с поставена отгоре хубава снимка.В процеса на разпитите Иван Диков им показал предсмъртните писма на Димитър, които били 8 на брой. Пазел ги като веществени доказателства. Имало писмо до приятелката му, до родителите му, до сестра му и няколко приятели.Семейството поискало копие от тях, за да ги изчетат след поклонението, но прокурорът не разрешил. Пуснали втора молба с желанието да бъдат прочетени поне на панихидата му за 40 дни, която се пада малко преди Нова година – на 27 декември. Настояли да получат писмата като копирани страници, за да запазят винаги спомена за оригиналния ме почерк.„Видяхме предсмъртните му писма в плик, но нямаме право да ги четем. Това става с пускане на молба, с разрешение. Не знаем какво пише в тях, какво е мислило момчето ни. Следователят Иван Диков се отнесе много добре с нас. Помогна ни. Дори от погребалната агенция се учудиха как толкова бързо сме успели да приберем тялото… Лошото дойде изведнъж до главите ни, не бяхме на себе си, докато не взехме тялото вкъщи за опело. Нямахме много време да говорим и с приятелката на Митко… Едно сме сигурни – че не е отишъл на работа с мисълта да убие някого“, споделя г-жа Стоянова.Тя добавя, че Димитър винаги е искал да работи като полицай. Той следвал химия, но в четвърти курс се отказал, защото искал да има полицейска униформа. Напуснал Софийския университет и се явявал на конкурси за ченгета. Записал и школата в Пазарджик.Бил изключително щастлив от живота. После продължил образованието си в Академията на МВР.След инцидента от 18 септември миналата година се променил. Имал проблем и с някакъв болничен, издаден му от невролог. Негов колега ходил да го търси в Петрич със служебна кола. Димитър бил разпитван няколко пъти. Никой не знаел какво точно се е случвало по време на разпитите, но след тях ясно личало, че му е вменена думичката „умисъл“, „умишлено“.Роднините на Димитър не са се срещали с тези на разстреляния Светльо, но съчувстват на майка му и на фамилията. Елка е категорична, че в семейството й няма расисти. Имала бизнес, в който работели доста роми, други заминали да си търсят късмета в чужбина.Лелята допуска, че племенникът й е решил да сложи край на живота си в полицейска униформа като форма на протест срещу системата. Той многократно заявявал, че не е искал да убие човек и че полицаите в България не са убийци.На погребението в Петрич дошли полицаи от цяла България, сред тях имало и служители на високи постове. В деня на погребението станало чудо, разказват роднините. Небето сякаш се разделило на две. Едната половина тънела в мъгла, другата била слънчева. Когато пуснали ковчега, слънчев лъч се насочил към гроба. Много хора видели лъча…„Димитър беше изключително тихо и скромно дете. Никога не е влизал в разправи – нито в училище, нито на улицата. Никой не се е оплаквал от него. Ходеше редовно на училище, на лекции. Искаше да стане военен, но аз му повлиях и не позволих. Причината беше, че изобщо не харесвам оръжията. Беше ме страх от пистолети, от такива неща. Притеснявах се да не се случи нещо с него... Послуша ме и записа Софийския университет, но напусна. Любовта му към униформата надделя. Винаги е искал да защитава хората, да пази животните.Много го уговарях да завърши Софийския, но така и не ме послуша. Никога не е имал проблем с алкохол, с наркотици, не пушеше дори. Не го правя ангел – просто беше дисциплиниран, скромен и тих.За съжаление, не съм го сънувала, явно не иска да ме притеснява. С баща му не се справяме в ситуацията. Трудно ни е! Добре че до нас е зълва ми и роднините ни.Аз не се срамувам от неговата постъпка, гордея се, той е изпълнявал служебен дълг. Понякога си мисля, че дори не го заслужавам като син. Безкрайно добър беше...“, обобщава ситуацията през сълзи майката на Димитров Петров – Мариана.Източник: Уикенд, crimesbg.com
Майката и лелята на самоубилия се полицай Димитър Петров: Много му тежеше думичката „умисъл“, тя доведе до край на живота му
Митко оставил 8 предсмъртни писма, чието съдържание засега е тайна – не ги дават на роднините муСамоубийството на полицая Димитър Петров, който се обеси на публично място в София на 18 ноември в новата си униформа, предизвика бурни реакции сред служителите на 4-то РПУ, които са категорични, че той е даден „курбан“ от ръководството на МВР и прокуратурата, които пък били подложени на обществен натиск и не са го защитили.Девет дни след смъртта на младия мъж, майка му Мариана Манолска и сестра й Елка Стоянова разкриват, че се гордеят с него и ще пазят светла паметта му до края на дните си. Една през друга, с голяма мъка в гласовете и сълзи в очите, двете жени споделят, че Димитър Петров е бил изключително добър човек, никога не мислел зло, а думата, която сложила точка на живота му, се наричала „умисъл“.Полицаят отказвал да се примири със съмненията че може да извърши престъпление с умисъл. След инцидента от 18 септември 2023 г., при който прострелва фатално рома Светльо Младенов, след като е предупредил неколкократно, че ще стреля, Димитър се обадил на майка си и споделил: „Мамо, аз не съм убиец“.В този тежък момент до него застава леля му – Елка Стоянова, сестра на Мариана. Двамата имат разговор, имат си и доверие. Димитър Петров от малък е научен да споделя, да носи отговорност, да помага на хора и на животни.„Той беше обективен, искрен човек. Още не можем да се отърсим от станалото и да говорим за него в минало време. Ние добре познаваме детето, той за нас ще си остане дете. Беше отдаден изцяло на полицейската професия. Не се страхуваше от самото разследване. Но след като му повдигнаха обвинение за предумишлено убийство, силно се разочарова от системата. Напълно се срина емоционално, рухна.Повтаряше ми: „Лельо, аз не съм го направил с умисъл, просто си вършех работата. Трябваше да защитавам от една страна пребитите момичета, от друга – престъпника, който ги е бил. Как може да ми вменяват вина, да ме изкарват убиец?! Не знаят ли какъв съм?!“.Коментирали сме и началника му Кристиян Тонев. Казваше, че Митко никога не е бил упрекван от него, че същият е изказвал готовност да го подкрепи във всяко отношение – със знания, със съвети. Когато научил, че Димитър е изчезнал, цяла нощ го издирвал с личния си автомобил.Когато родителите му дойдоха от Петрич в София, искаха да видят работното му място. Пак Тонев ги посрещна. Видяхме се и с колегите на Димитър, изразиха ни съболезнования, всички съжаляваха, че това хубаво дете не можа да превъзмогне думата „умисъл“, съответно „умишлено престъпление“, споделя опечалената Елка Стоянова.Когато сестрата на Димитър се обажда по телефона и казва на майка им, че е намерен обесен, Елка и Мариана първоначално не могат да повярват.Бързо се съвземат от шока и тръгват към столицата. Веднага отишли в следствието, за да се запознаят с дежурния следовател, налагало се и да бъдат разпитани като потърпевши. Производството се водело от следовател Иван Диков. Цялото семейство на Димитър изказва огромни благодарности на този човек, защото останал да ги разпитва в извънработно време. После оформил делото, за да може фамилията да вземе по-бързо тялото на полицая от съдебна медицина. Близките му държали да го запомнят такъв, какъвто го знаели. Не искали да го изпращат в затворен ковчег с поставена отгоре хубава снимка.В процеса на разпитите Иван Диков им показал предсмъртните писма на Димитър, които били 8 на брой. Пазел ги като веществени доказателства. Имало писмо до приятелката му, до родителите му, до сестра му и няколко приятели.Семейството поискало копие от тях, за да ги изчетат след поклонението, но прокурорът не разрешил. Пуснали втора молба с желанието да бъдат прочетени поне на панихидата му за 40 дни, която се пада малко преди Нова година – на 27 декември. Настояли да получат писмата като копирани страници, за да запазят винаги спомена за оригиналния ме почерк.„Видяхме предсмъртните му писма в плик, но нямаме право да ги четем. Това става с пускане на молба, с разрешение. Не знаем какво пише в тях, какво е мислило момчето ни. Следователят Иван Диков се отнесе много добре с нас. Помогна ни. Дори от погребалната агенция се учудиха как толкова бързо сме успели да приберем тялото… Лошото дойде изведнъж до главите ни, не бяхме на себе си, докато не взехме тялото вкъщи за опело. Нямахме много време да говорим и с приятелката на Митко… Едно сме сигурни – че не е отишъл на работа с мисълта да убие някого“, споделя г-жа Стоянова.Тя добавя, че Димитър винаги е искал да работи като полицай. Той следвал химия, но в четвърти курс се отказал, защото искал да има полицейска униформа. Напуснал Софийския университет и се явявал на конкурси за ченгета. Записал и школата в Пазарджик.Бил изключително щастлив от живота. После продължил образованието си в Академията на МВР.След инцидента от 18 септември миналата година се променил. Имал проблем и с някакъв болничен, издаден му от невролог. Негов колега ходил да го търси в Петрич със служебна кола. Димитър бил разпитван няколко пъти. Никой не знаел какво точно се е случвало по време на разпитите, но след тях ясно личало, че му е вменена думичката „умисъл“, „умишлено“.Роднините на Димитър не са се срещали с тези на разстреляния Светльо, но съчувстват на майка му и на фамилията. Елка е категорична, че в семейството й няма расисти. Имала бизнес, в който работели доста роми, други заминали да си търсят късмета в чужбина.Лелята допуска, че племенникът й е решил да сложи край на живота си в полицейска униформа като форма на протест срещу системата. Той многократно заявявал, че не е искал да убие човек и че полицаите в България не са убийци.На погребението в Петрич дошли полицаи от цяла България, сред тях имало и служители на високи постове. В деня на погребението станало чудо, разказват роднините. Небето сякаш се разделило на две. Едната половина тънела в мъгла, другата била слънчева. Когато пуснали ковчега, слънчев лъч се насочил към гроба. Много хора видели лъча…„Димитър беше изключително тихо и скромно дете. Никога не е влизал в разправи – нито в училище, нито на улицата. Никой не се е оплаквал от него. Ходеше редовно на училище, на лекции. Искаше да стане военен, но аз му повлиях и не позволих. Причината беше, че изобщо не харесвам оръжията. Беше ме страх от пистолети, от такива неща. Притеснявах се да не се случи нещо с него... Послуша ме и записа Софийския университет, но напусна. Любовта му към униформата надделя. Винаги е искал да защитава хората, да пази животните.Много го уговарях да завърши Софийския, но така и не ме послуша. Никога не е имал проблем с алкохол, с наркотици, не пушеше дори. Не го правя ангел – просто беше дисциплиниран, скромен и тих.За съжаление, не съм го сънувала, явно не иска да ме притеснява. С баща му не се справяме в ситуацията. Трудно ни е! Добре че до нас е зълва ми и роднините ни.Аз не се срамувам от неговата постъпка, гордея се, той е изпълнявал служебен дълг. Понякога си мисля, че дори не го заслужавам като син. Безкрайно добър беше...“, обобщава ситуацията през сълзи майката на Димитров Петров – Мариана.Източник: Уикенд, crimesbg.com
Полицаят отказвал да се примири със съмненията че може да извърши престъпление с умисъл. След инцидента от 18 септември 2023 г., при който прострелва фатално рома Светльо Младенов, след като е предупредил неколкократно, че ще стреля, Димитър се обадил на майка си и споделил: „Мамо, аз не съм убиец“.В този тежък момент до него застава леля му – Елка Стоянова, сестра на Мариана. Двамата имат разговор, имат си и доверие. Димитър Петров от малък е научен да споделя, да носи отговорност, да помага на хора и на животни.„Той беше обективен, искрен човек. Още не можем да се отърсим от станалото и да говорим за него в минало време. Ние добре познаваме детето, той за нас ще си остане дете. Беше отдаден изцяло на полицейската професия. Не се страхуваше от самото разследване. Но след като му повдигнаха обвинение за предумишлено убийство, силно се разочарова от системата. Напълно се срина емоционално, рухна.Повтаряше ми: „Лельо, аз не съм го направил с умисъл, просто си вършех работата. Трябваше да защитавам от една страна пребитите момичета, от друга – престъпника, който ги е бил. Как може да ми вменяват вина, да ме изкарват убиец?! Не знаят ли какъв съм?!“.Коментирали сме и началника му Кристиян Тонев. Казваше, че Митко никога не е бил упрекван от него, че същият е изказвал готовност да го подкрепи във всяко отношение – със знания, със съвети. Когато научил, че Димитър е изчезнал, цяла нощ го издирвал с личния си автомобил.Когато родителите му дойдоха от Петрич в София, искаха да видят работното му място. Пак Тонев ги посрещна. Видяхме се и с колегите на Димитър, изразиха ни съболезнования, всички съжаляваха, че това хубаво дете не можа да превъзмогне думата „умисъл“, съответно „умишлено престъпление“, споделя опечалената Елка Стоянова.Когато сестрата на Димитър се обажда по телефона и казва на майка им, че е намерен обесен, Елка и Мариана първоначално не могат да повярват.Бързо се съвземат от шока и тръгват към столицата. Веднага отишли в следствието, за да се запознаят с дежурния следовател, налагало се и да бъдат разпитани като потърпевши. Производството се водело от следовател Иван Диков. Цялото семейство на Димитър изказва огромни благодарности на този човек, защото останал да ги разпитва в извънработно време. После оформил делото, за да може фамилията да вземе по-бързо тялото на полицая от съдебна медицина. Близките му държали да го запомнят такъв, какъвто го знаели. Не искали да го изпращат в затворен ковчег с поставена отгоре хубава снимка.В процеса на разпитите Иван Диков им показал предсмъртните писма на Димитър, които били 8 на брой. Пазел ги като веществени доказателства. Имало писмо до приятелката му, до родителите му, до сестра му и няколко приятели.Семейството поискало копие от тях, за да ги изчетат след поклонението, но прокурорът не разрешил. Пуснали втора молба с желанието да бъдат прочетени поне на панихидата му за 40 дни, която се пада малко преди Нова година – на 27 декември. Настояли да получат писмата като копирани страници, за да запазят винаги спомена за оригиналния ме почерк.„Видяхме предсмъртните му писма в плик, но нямаме право да ги четем. Това става с пускане на молба, с разрешение. Не знаем какво пише в тях, какво е мислило момчето ни. Следователят Иван Диков се отнесе много добре с нас. Помогна ни. Дори от погребалната агенция се учудиха как толкова бързо сме успели да приберем тялото… Лошото дойде изведнъж до главите ни, не бяхме на себе си, докато не взехме тялото вкъщи за опело. Нямахме много време да говорим и с приятелката на Митко… Едно сме сигурни – че не е отишъл на работа с мисълта да убие някого“, споделя г-жа Стоянова.Тя добавя, че Димитър винаги е искал да работи като полицай. Той следвал химия, но в четвърти курс се отказал, защото искал да има полицейска униформа. Напуснал Софийския университет и се явявал на конкурси за ченгета. Записал и школата в Пазарджик.Бил изключително щастлив от живота. После продължил образованието си в Академията на МВР.След инцидента от 18 септември миналата година се променил. Имал проблем и с някакъв болничен, издаден му от невролог. Негов колега ходил да го търси в Петрич със служебна кола. Димитър бил разпитван няколко пъти. Никой не знаел какво точно се е случвало по време на разпитите, но след тях ясно личало, че му е вменена думичката „умисъл“, „умишлено“.Роднините на Димитър не са се срещали с тези на разстреляния Светльо, но съчувстват на майка му и на фамилията. Елка е категорична, че в семейството й няма расисти. Имала бизнес, в който работели доста роми, други заминали да си търсят късмета в чужбина.Лелята допуска, че племенникът й е решил да сложи край на живота си в полицейска униформа като форма на протест срещу системата. Той многократно заявявал, че не е искал да убие човек и че полицаите в България не са убийци.На погребението в Петрич дошли полицаи от цяла България, сред тях имало и служители на високи постове. В деня на погребението станало чудо, разказват роднините. Небето сякаш се разделило на две. Едната половина тънела в мъгла, другата била слънчева. Когато пуснали ковчега, слънчев лъч се насочил към гроба. Много хора видели лъча…„Димитър беше изключително тихо и скромно дете. Никога не е влизал в разправи – нито в училище, нито на улицата. Никой не се е оплаквал от него. Ходеше редовно на училище, на лекции. Искаше да стане военен, но аз му повлиях и не позволих. Причината беше, че изобщо не харесвам оръжията. Беше ме страх от пистолети, от такива неща. Притеснявах се да не се случи нещо с него... Послуша ме и записа Софийския университет, но напусна. Любовта му към униформата надделя. Винаги е искал да защитава хората, да пази животните.Много го уговарях да завърши Софийския, но така и не ме послуша. Никога не е имал проблем с алкохол, с наркотици, не пушеше дори. Не го правя ангел – просто беше дисциплиниран, скромен и тих.За съжаление, не съм го сънувала, явно не иска да ме притеснява. С баща му не се справяме в ситуацията. Трудно ни е! Добре че до нас е зълва ми и роднините ни.Аз не се срамувам от неговата постъпка, гордея се, той е изпълнявал служебен дълг. Понякога си мисля, че дори не го заслужавам като син. Безкрайно добър беше...“, обобщава ситуацията през сълзи майката на Димитров Петров – Мариана.Източник: Уикенд, crimesbg.com
