Има ли право шумният манифестант на юридическия терен и ярко оцветен с червена биография и идеология Крум Зарков да се представя с професията юрист, при положение че това е образователна квалификация, която обаче не дава никаква възможност да бъде практикувана една от множеството юридически професии, без да е придобита юридическа правоспособност?
Този въпрос си задават в юридическите среди мнозина адвокати, съдии, прокурори и след поредицата от ярко демонстрирани личностни пристрастия на Зарков, и особено след последната му авторска изява в едно от диаметрално противоположните на идеологическата му ориентация издание на Иво Прокопиев. В нея той разсъждава дали във Висшия съдебен съвет има „правосъзнание", след като позволи на Борислав Сарафов да продължи да изпълнява функциите на главен прокурор, въпреки че в началото на януари тази година Народното събрание ограничи тази възможност до 6 месеца, изтекли на 21 юли 2025 г.
Правоспособните юристи се питат дали Крум Зарков има „правосъзнание“ и какво е то, след като никога в живота си не е практикувал някоя от юридическите професии, освен да е заемал чиновнически длъжности в различни организации и структури, за които е нужно юридическо образование.
Каква е юридическата правоспособност на Зарков, освен придобитата диплома на магистър в Университета Париж 1 „Пантеон - Сорбона“ в специалност „Международно право и право на международните организации"? И тригодишната му изследователска и научна дейност в Центъра за изследване и науки в областта на международното публично право в същия университет, след която се твърди, че му е отказана защита на докторантура. И на какви други юридически занимания би могъл да се посвети, освен на изследователска и преподавателска дейност в тази сфера, както повелява законът в България, тъй като няма правоспособност за нищо друго.
Оказва се обаче, че за един кабинетен теоретик, останал далеч от практиката, у нас винаги може да се намери топло местенце на държавната софра.
Особено ако е здраво подпрян от политически гръб, от липсата на какъвто Крум Зарков не може да се оплаче.
В годината, в която приключва заниманията си във френския Център – 2010-а, Зарков акостира като инспектор-юрист в Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, една от предшествениците на скандално известната днес КОНПИ. Сетне от 2009 г., когато на власт идва партията на Бойко Борисов ГЕРБ, и през следващия парламент до 2014 г. е главен експертен сътрудник към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. После още 2 години – до 2016-а, е експертен сътрудник към депутата от Европейския парламент от квотата на социалистите Георги Пирински. А след това поема по трънливия път на скоросмъртните четири Народни събрания, където изгрява звездата му на юрист, пряко свързан с работата на депутатските правни комисии, до 2022 г., когато Корнелия Нинова го изхвърли от неизменната му водеща позиция в червената листа в Русе заради това, че поиска оставката й от лидерския пост във връзка с лошите изборни резултати на столетницата.
Това беше видимата причина. Невидимата бе, че Зарков се преориентира към Румен Радев, когато двамата с Нинова вече бяха в лют открит конфликт. И това се потвърди с назначаването на Зарков като служебен министър на правосъдието в служебните правителства на Гълъб Донев. А след приключването на двойния му мандат – и за съветник по правните въпроси на Радев. Там младият юрист също не устиска дълго и напусна „Дондуков“ 2 през май тази година под предлог, че не е съгласен с искания от президента референдум за въвеждането на еврото, тъй като не бил информиран за това.
Никой не се хвана на тази въдица и тутакси започнаха да спрягат Зарков за всевъзможни бъдещи проекти – от кандидат за президент неизвестно на кого до лидер или главно действащо лице на неродената мома партия на Радев, която от години стои на фазата „празна Мара тъпан била“. А последните му изяви в прокопиевите медии като юридически мъдрец съвсем объркаха пасианса.
Оказва се, че образователният му ценз позволява компетенции само по международно право и право на международните организации, което установява правила за взаимоотношенията между държавите, народите и международните организации и е основано на принципа на суверенитета на държавите, които създават и участват в тези организации чрез договори и споразумения.
В Европейския съюз няма общностно право, поради което практикуването на юридическата професия след задължителното придобиване на юридическа правоспособност е специално регламентирано за адвокати и нотариуси в страни от ЕС, в които не са получили юридическо образование. Но няма как автоматично да бъде придобивано заради получаването на диплома за юрист където и да било.
Макар да е възможно да е легализирал дипломата си от Франция, поне публично не е известно през всички тези години завършилият там международно право и право на международните организации да се е сдобил с някаква юридическа правоспособност. Дори и да има право на преподавателска дейност и да пише трудове в юридическата област, това в никакъв случай не го прави правоспособен юрист, каквито стават адвокатите, държавните съдебни изпълнители, нотариусите, помощник нотариусите, помощник частните съдебни изпълнители, държавните съдебни изпълнители, прокурорите, съдиите, съдиите по вписванията, частните съдебни изпълнители, юрисконсултите и др., след като са навъртали съответния стаж и са преминали през стъргалото на професионалното им утвърждаване. Което ако не получат или загубят, губят и правото да практикуват юридически професии, както се е случило с бившия лидер на „Да, България“ Христо Иванов.
За компетентността му в областта на националното право достатъчно говори фактът, че негово изобретение е т.нар. съдия, който временно става прокурор, за да разследва сигнал срещу главния прокурор. Което, откъдето и да го погледнем, си е дървено желязо, олицетворявано в момента от съдията от Софийския градски съд Даниела Талева въпреки клетвите на Зарков при внасянето на съответния законопроект, че това ще бъде „магистрат с ранг на върховен съдия“. Върховните съдии у нас се подвизават в други структури на съдебната власт.
Но активностите на Крум Зарков от позицията на „пътя, истината и живота“ в правото не секват и правоспособните юристи вече негодуват срещу усърдните му опити единствено да лустросва собствения си имидж, без да има и грам юридическа практика, подозирайки, че така отъпква някакъв собствен път за поредната си чиновническа или политическа битност, която не е подплатена с никаква теренна реализация, освен със синекурна и партийна.
„Докато Зарков не докаже, че има професионално право да менторства по юридически теми, ще смятаме това за узурпация на професията“, заявяват те.
Източник: Уикенд
