194 700 души в България продължават да се осигуряват и след навършване на 65 години, като по този начин увеличават бъдещия размер на пенсията си след окончателното приключване на трудовата дейност. Това представлява около 7% от над 2,77 млн. осигурени лица в системата на държавното обществено осигуряване, става ясно от отговор на Борислав Гуцанов на депутатски въпрос, публикуван от Министерството на труда и социалната политика.
Заетите над 65-годишна възраст се определят като социално и икономически разнородна група. Около 160 000 от тях получават лична пенсия за трудова дейност, но продължават да работят и да внасят осигурителни вноски. Те са приблизително 5,4% от всички осигурени и формират почти половината от работещите пенсионери. Средният им осигурителен доход е в диапазона между 1260 и 1550 лева, а средният размер на пенсията им е около 1250 лева.
Останалите малко под 35 000 осигурени над 65 години не получават лична пенсия за трудова дейност. Част от тях вземат наследствена пенсия и работят, а друга част все още не са пенсионери и удължават трудовата си активност, за да натрупат допълнителен стаж. При отложено пенсиониране увеличението върху бъдещата пенсия е 4% за всяка година, което носи краткосрочен положителен ефект за приходите на системата, но в дългосрочен план води до по-високи пенсии, изплащани за по-кратък период.
Според министъра упражняването на труд след пенсионна възраст има смесено влияние върху финансовата устойчивост: от една страна постъпват допълнителни вноски, а от друга се увеличават бъдещите разходи чрез преизчисляване на пенсиите и по-висока „тежест на осигурителния стаж“ за хората без отпусната пенсия – 4% вместо 1,35%.
Източник: narod.bg
