Тръмп влезе в Анкоридж като архитект, но излезе оттам като заложник
Русия пак е в положение да доказва чрез тежка война срещу куп врагове, че е велика сила
Веднага след срещата Тръмп-Путин във военната база в Аляска очаквано последваха коментари и отзиви с пренебрежителен и отрицателен характер. При все оскъдната информация за конкретни резултати от нея, някои сериозни анализатори и политици нарекоха срещата дори историческа. Година по-късно позитивните оценки не се откриват сред пропагандната лавина от комплименти за хитрия Тръмп. Ловко бил прецакал тогава наивника от Кремъл!
Година след мероприятието в Аляска може да се направят съществени изводи за последствията от нея както за двамата главни герои и техните страни, така и за страстно наблюдавалите отстрани пряко и косвено други заинтересувани. За европейците и украинците, китайците и редица други по света. Важно е днес да се припомни, че Доналд Тръмп покани Владимир Путин върху червения килим и в служебния си автомобил, а не обратното.
Москва за външната си политика от много години повтаря по всеки повод, че винаги е готова за преговори. Дори когато понякога е очевидно, че й се предлагат, за да пробват да я прецакат. Както беше с Минските преговори с Украйна, Германия и Франция в Белорусия през 2014–2015 г. И преговаряха с прозрачните лицемери и шмекери по принципа, че и най-лошият мир е по-добър от най-добрата война. Особено, когато като Русия си в положение пак да доказваш, че си велика сила чрез тежка война срещу куп врагове.
Несъмнено руският президент спечели много от самата инициатива на Тръмп. Та тогава той беше сатанизиран лидер с международна заповед за арест, изолиран от целия Западен свят! Поканата на американска земя, съчетана с червен килим и военен флот носеше фрапантен характер, беше дълбоко смущаваща за критиците на Москва. И на фона на продължаващата война в Украйна остави съюзниците от НАТО в пълно недоумение предвид изолацията на Кремъл. Без да направи никакви отстъпки от отстояваните си цели и позиции в операцията в Украйна. Москва всъщност тества границите на американската готовност за отстъпки.
Печалби извлече и президентът Тръмп. И като пръв миротворец на планетата. След срещата по данни от Insider Advantag одобрението му от 48% през юли стана 54%. Най-ценният бонус за него беше фактът, че Путин обозначи Вашингтон в ролята на Глобалния посредник за Украйна, а не на Главния подстрекател и логистичен стълб в конфликта. Този дипломатически пирует улесни Белия дом да прехвърлиш значителна част от осигуряването на военните, разузнавателните и информационните ресурси за Киев. Да прехвърли на Европа горещия картоф преди всичко за финансирането на войната. Тръмп частично постигна стратегическо оттегляне от пряката линия на огъня, превръщайки САЩ от страна в конфликта в коментатор и съдник.
Да припомним, че именно Тръмп беше първият президент, който одобри доставките на смъртоносно оръжие за Украйна. Пак от него Киев получи противотанковите комплекси Javelin, голям брой снайперски пушки Barrett M107A1 с голям калибър, и Военни катери Island. Но и тогава, и дори сега на Москва е изгоден той като президент на САЩ.
Нищо общо с родния фразеологизъм „Мижи да те лажем!“ нямаше в Аляска. А първи стъпки към взаимоизгодни отношения. Тъй като европейските лидери тогава останаха в периферията на преговорите, те организираха поток от иронични коментари, издаващ дълбоката несигурност в ЕС. Желанието да се извади „изиграният Путин“ като психологически щит срещу неудобната истина. Че Вашингтон и Москва преговарят по важни геополитически проблеми, също и за съдбата на Европа, но през главите на европейските лидери.
Година по-късно „духът от Анкоридж“ се срина, също и рейтингът на президента до историческото дъно от едва 33 на сто при 64 на сто недоверие. Причините са няколко, провалянето на въпросния „дух“ е само една от значимите. Тук имаме класическата трагедия в реалполитиката: лидерът има волята за нов световен ред, но системата го пречупва. Разглеждането на Доналд Тръмп като „провалил се“ или „нечестен“ лидер би било некоректно. Той влезе в Анкоридж с намерението да влезе и в историята като Миротворецът, който е затворил Източния фронт, за да се захване и с по-глобални задачи. Но беше принуден да капитулира пред комплект от заедно непреодолими фактори.
Веднага след срещата върху него се стовари брутален вътрешнопартиен натиск. Републиканските ястреби в Конгреса му заявиха, че всяко вдигане на санкциите или оттегляне на войски от Европа ще бъде таксувано зле и може да блокират законодателната му програма. Поставиха го в менгеме между личните амбиции и партийното оцеляване.
За свръхмощното във Вашингтон ционисткото лоби, подкрепяно интензивно в дома му от зетя Кушнер и дъщерята, приела ортодоксалния юдаизъм още преди брака си, САЩ трябва да стоят плътно зад Израел в Близкия Изток. Чак после са Китай, Русия и даже Гренландия! Наложиха на Тръмп своя дневен ред: ескалация в Близкия изток, въздушни удари заедно с Израел срещу Иран.
След Анкоридж европейските елити изпаднаха в паника и му се нахвърлиха да го разубеждават с плачове, целувки и хвалебствия. На кого, татенце, ни оставяш! Великобритания - традиционният архитект на антируската политика на Запад - и лидерите в Брюксел задействаха всички възможни дипломатически и медийни лостове, за да покажат, че всяка отстъпка пред Путин е „нов Мюнхен от 1938 г.“. Буквално цяла година извиваха ръцете на Вашингтон, заставяйки американския ВПК да продължи производствените си ангажименти, което също подтикна Тръмп да се откаже от ролята на Посредника.
В това е драмата на Анкоридж, а не, че срещата е била куха, а в нея шоуменът е баламосал кадровия разузнавач.
Тръмп се оказа пленник на ловки лобисти, на собственото си обкръжение. Вътрешният саботаж срещу Тръмп не беше конспирация, а хладнокръвна административна хватка. Принуден от огромния натиск на републиканските ястреби, монументалното ционистко лоби в САЩ и най-близкия си семеен кръг, той беше принуден да направи остър завой. Изгонвайки верни съратници от MAGA, сам се лиши от идеологически щит и остана напълно беззащитен пред апарата на „дълбоката държава“. А той го тласна към пагубния конфликт с Иран.
Държавният секретар Марко Рубио открито заявява пред комисиите в Конгреса, че САЩ не са неутрален посредник, а действащ съюзник на Киев. Предоставянето на спътниково разузнаване в реално време за насочване на дълбочинни удари с дронове и ракети срещу рафинерии и енергийни възли в руския тил бе официално признато от американска страна като инструмент за „постигане на мир чрез сила“.
Отговорите не закъсняват. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ ген. Дан Кейн потвърди, че Русия предава на Техеран сателитни снимки за насочване на удари срещу американски и натовски бази в Близкия изток. През Каспийско море го снабдява с ракетно гориво, тротил и високотехнологични компоненти за дроновете „Шахед“. САЩ изтощават запасите си от ракети „Пейтриът“ в Близкия изток, вместо да ги пращат в Киев.
През това време на фронтовата линия Украйна търпи поражение, руските атаки по пристанищата в Одеса и Николаев почти напълно препятстват вноса и износа от страната. Европа, балансирайки на ръба на официалното влизане във войната, се саморазобличава в безсилието си да влияе на глобалните решения. И компенсира слабостта си с все по-силно удряне по барабаните на войната с надежда да сплаше ядрения гигант Русия.
Тръмп влезе в Анкоридж като архитект, но излезе оттам като заложник. Та какви са вредите за Путин и Русия една година след Анкоридж?!
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
