Подхвърлят на народеца кирливите 20 евро за бензин - и хайде към Киев, където са готови и гащите си да свалят, това пък винаги е било най-лесното упражнение за тях. Смятат, че по този начин ще докажат предаността си към Чорбаджиите, които обаче вече не им обръщат никакво внимание, понеже отдавна разбраха що за стока са.
Свидетели сме на изблиците на очевидно политическо слабоумие - някои наши "първенци" са решили, че предаността ни към евроатлантическата кауза се измерва с щедростта ни - всевъзможна - към Украйна.
Тия дни, набързо и в режим на пълна нелегалност, служебният премиер Гюров подписа Споразумение с Украйна, което е с повече от съмнителна правна стойност. Гюров обаче, вероятно окуражен и от съмненията в законността на собствения му избор като премиер-служебник, изобщо не се поколеба да сложи подписа си.
Всичко може вече да се очаква: утре може да станем свидетели на подписването на друго споразумение, с което великодушно прехвърляме на украинците правото на ползване на българчетата в наборна възраст - да правят с тях, каквото си щат.
А при тази апатия, която ни е обзела, като нищо ще дочакаме денят, в който някой ще се опита да придобие собствеността и върху самия ни Народ.
Той пък изглежда като трайно анестезиран и нищо сякаш не може да го накара да дойде на себе си.
Във всичката тая хавра, от време на време някой отваря дума за нуждата от "силна ръка", която да ни вкара в пътя. Вятър - никой няма тяга към нея, най-малкото пък Народът.
На него сякаш му харесва диктатурата на слабата глава, да го кажем направо - на слабоумието, което властва почти навсякъде. Можем вече дори да се гордеем, че сме поданици на случайници, все по- слабоумни, което изобщо не им пречи да са пределно безпардонни и нагли. Нарушаваш Конституцията - ставаш премиер, Кирчо направо се изплю върху нея и отвори широко вратата за гаменските набези на други безсрамници. Сега и за Гюров се говори същото, той пък вече се изплю и срещу президентството.
И ще продължат да се случват тия неща, докато не бъдат окончателно признати за нормални. Новите герои ще мирясат, едва когато всички заприличат на тях, когато всички тръгнат да се кръстят в тяхната църква. Народът пък очевидно притежава неограничен апетит да преглъща тия неща. Ужасяващо е това негово волско търпение.
Защо да не си го кажем направо: България не може да вирее без надзор и Надзорник - и той вероятно ще наднича от Изток, не си мислете веднага за руснаците, ние и китайци сме готови да станем, стига да се отървем накрая от проклетия въпрос, какво да правим със себе си.
За Запада не представляваме никакъв интерес, там са наясно, че останем ли сами, обезателно ще се провалим - и тогава ще се включат в пазарлъка. Случвало се е и по-рано, последният път, когато Чърчил ни подхвърли на Русия, тя да налива тук като в бездънна каца - а накрая Западът да ни прибере.
Нямали сме истински визионери, сега пък още по-малко - а то си е нахално да търсиш провидчество в някаква измет, самонабедила се за "първенци". Перверзникът Фердинанд ли го имате за "визионер"? Хвалят го хора, които имат дълбоки селяшки комплекси.
Едно отклонение. Беше нейде в края на 60-те години - с двама приятели тръгнах за Будапеща, за да гледаме мач на националния ни отбор по футбол, пътувахме с един "Москвич", той пък се беше паднал от лотарията на един от тях. Пристигнахме в Буда тъкмо за началото на мача. Нашите паднаха, за жалост, и ние решихме веднага да се връщаме.
Скоро обаче онзи, който шофираше, каталяса напълно и отказа да продължи. Намирахме се в една пустош, сякаш безкрайна. След време отново продължихме, докато пред нас се появиха светлините на някакво селце. Осмелихме се и потропахме на един прозорец. Появи се някакъв мъж, и понеже очевидно беше наясно, че няма как да се разберем с неговия невъобразим унгарски, направо ни въведе в къщата, показа ни стаята за гости, прибра форинтите, които ни бяха останали и изчезна някъде.
А ние прекарахме нощта в приказки - кога ще настигнем един народ, който винаги е спал с пухени завивки. каквито естествено имаше и в стаята за гости.
От тогава винаги, когато някой се изрепчи, каква просперираща държава сме били до Голямата Делба след Втората война, все се сещам за пухените завивка насред онази пустош - и за нашите клетници се сещам, свити в дама заедно с животинките си. И за богаташите ни също се сещам - и едните, и другите и досега плачат за надзор.
Бедняците - за да се събудят някак, за каквото и да е. Богаташите и изобщо успелите хора пък, за да не направят поредния си грешен избор - никой обаче тъкмо тия не успя да ги вразуми, това продължава и досега и ще продължава докато ни има. Вземеш някой службогонец и го правиш премиер - служебен, но премиер и той, вместо "Благодаря", те поругава публично.
Президентката Йотова не знаела, че служебният премиер, избран и назначен от нея, ще отиде в Киев заедно с една сюрия министри. Държава ли е това - и кога ще дорасне до пухени завивки, иначе казано - кога ще излезе от дама.
Лафът е известен: "Момчето излезе от Бронкс, но Бронкс не излезе от него".
В Бояна има имоти общо за милиарди - и всички, с малки изключения, изхвърлят мръсотията си в септични ями. И на никой това не прави впечатление. Богати хора с респект от помията.
Както казваше един писател, някои хора имат неустоимият импулс сами да си навредят - сякаш за нас е казано това. Търпението ни към идиотите го доказва - а то вече е неизкоренимо.
Така и не се научихме, какво може да ни навреди, за да го избягваме, поне това - и продължаваме сами да си вредим.
Има един въпрос, на който никой от политиците ни не може да отговори - всъщност, дори не подозира, че може да му бъде зададен, ето го: "Знаете ли в какво вярва Българският Народ,?"
Народът пък сякаш все още не е осъзнал, че разполага с правото да се разочарова - Радой имаше книга с такова заглавие - или просто се страхува да прибегне към него. А ако го прави скрито, направо ще се отрови, ако вече не се е случило това.
Сега политиците шишкат Народа да е по-активен на тия избори - но не му казват защо да го прави, от коя отрова ще го спасят така.
Най-грозното им престъпление е, че не знаят какво да правят с/за него, въображението им стига до 20-те евро, които споменахме в началото. И за толкова години никой не се осмели да признае това. Мизерници.
Питайте, например, будалите, които търчат по чуждите задници, знаят ли поне как не бива да се прави политика?
Или им е хубаво да изглеждат досущ като слепи мишки?
И дали са схванали и отстояли поне една истина за Народа?
Сякаш не е далеч времето, когато ще изглеждаме като несъстояла се държава - но никой не се плаши от това.
Кеворк Кеворкян
