Преиграват ли американците ситуацията около Иран или се готвят за сериозен удар?
Както и да разсъждавам, стигам до изводът, че в голяма степен блъфират и само дрънкат оръжия.
Защо мисля така?
Погледнато от геополитическа гледна точка, това все пак е Блиизкия изток, а там няма и грам последователна политика и то благодарение пак на американската предимно нефтена политика.
Поддържането на глезливото денди Израел, за когото няма международни закон, води до разцепление на този и без това размирен район.
Още преди двадесетина години в блестящата си книга "Дипломацията" Хенри Кисинджър отбеляза, че щатите са загубили позиции в арабския свят.
Тази истина бе оцветена със събитията на единадесети септември преди четвърт век.
Не се наемам да кажа дали това е вътрешна постановка или наистина Саудитска арабия се опита да натрие носа на американците, защото повече говорихме за жертвите и по-малко за мотивите.
Това обаче не попречи на американската администрация да се очисти от неприятни за нея елементи като Осама бин Ладен, да обеси Саддам Хюсеин, да разстреля публично и да се изгаври с либийския лидер Кадафи, не без помощта на Франция, да се опита да дестабилизира Египет, Мароко и други.
Тези събития доведоха и до войната в Сирия, но доведоха и до капсулиране на арабския свят, принуден да търси развитие по на изток, където там хегемони са Китай, Русия и отчасти Индия и все повече се налагат правилата на БРИКС.
Точно към тези правила се ориентира и Иран, която е важна точка на влияние в централна Азия, предимно с геостратегическото си разположение.
Целта на САЩ и Израел е да се настанят там не само заради петрола, но и да вбият клин в самата Азия.
На всички ни е известно, че Америка няма позиции на азиатския пазар, въпреки заплахите със седми американски флот.
Ако обаче се настанят в Иран, то тогава Китай и Русия могат по-лесно да бъдат притискани за редица отстъпки.
Индия вече се очерта като колеблив партньор и лесно се подаде на заплахите със санкции от страна на Тръмп и обеща да не купува руски петрол.
Само, че тези инерционни маневри на Тръмп и Америка вече не плашат никого, а и закъсняха.
Глупав ход беше да се бомбардират уж ядрените обекти на Иран, още по-глупав беше и ходът с остарялата много тактика на цветна революция.
Само където стотина човека загинаха за тоя дето духа.
Лошото за американците е, че много често, да не казвам почти винаги, започнаха да губят войни и каузи.
Афганистан, Сирия.
Ирак не оправда очакванията им, тъй като е блокиран,а и май лелеяният петрол там се оказа трудно преработваем, освен, че транспортирането му по тръбопроводи се оказа проблемно.
Тръмп действа хаотично и се опитва да се покаже като владеещ света, но не му се отдава.
Примерът с Венецуела е показателен. Политиката й и без Мадуро си остана същата, въпреки санкциите.
Също така и контактите му с Путин се оказаха не на ниво и това го прави непостоянен.
Веднъж така, друг път иначе по едни и същи въпроси.
Предислоцирането на два самолетоносача не е никак евтина операция и, ако не удари Иран, то също ще са средства хвърлени на вятъра.
Ако все пак удари Иран, то развитието на конфликта не се знае как ще се развие.
Текат съвместни руско-ирански военни учения. Китай и Русия усилено снабдяват Иран с всякакви видове оръжия и стълкновението с Израел показа не това, което се искаше на Тръмп.
Оказа се, че и Иран има зъби и то остри и изобщо нямат намрения да отстъпват от интересите си.
Това Тръмп го разбира прекрасно и затова са колебанията му сега.
Трябва да няма и капка сиво вещество под рижия си перчем, ако го разбира и въпреки всичко го направи.
Но всичко е относително и не се знае какво ще поискат тези край него.
А и иранците са готови на преговори и може би разумни компромиси, но предстои да видим.
Самолетите-цистерни у нас са част от това дрънкане на оръжие, с което започнах поста си.
А и е време да попитаме нашите йесмени, ще понесат ли най-после сериозни санкции за предателството си с тези подписвания на споразумения и договори неизгодни за нас?
Енчо Иванов
