Това, което мен ме изненадва и прави впечатление, е отсъствието на външната министърка. Винаги има въпрос, когато дипломат номер едно мълчи, а министър-председателят изземва функциите на външния министър", коментира в предаването „Лице в лице" журналистът Тони Николов, след като в началото на седмицата в Народното събрание беше белязано от скандала, предизвикан между управляващите и опозицията, свързан с инцидента на летището в Лайпциг от 4 август.
Опозицията нарича българската позиция „снишаване". Управляващите, и днес включително от трибуната на Народното събрание, бяха категорични, че няма достатъчно данни от службите, за да се пришива името на Москва и на Русия в края на изречението.
„Няма как тогава да няма едно разколебаване и много въпроси каква всъщност е посоката. Защото се казва, от една страна: „Да, ние подкрепяме Германия", но чакаме, от друга страна, да ни се дадат достатъчно данни", посочи Николов.
„Между другото, има дори записи, има ДНК проби, има неща, за които в България не се говори. За тях са идентифицирани извършителите на деянието по тези данни, доколкото разбирам. Тоест за другите европейски партньорски служби тези факти са очевидност, за другите правителства те са някак си ясни, за някои страни не са. За българската външна политика има колебания каква е посоката", отбеляза той.
„България е гранична държава на ЕС. За нас, освен желанието да се изявим, преди въобще да е станало време за това нещо, т.е. преди самият съвет да гласува за санкциите, което е официалната реакция към този случай, за нас има нужда от една доза реализъм в крайна сметка и ние да постъпим малко по-отговорно", коментира журналистът Виктор Блъсков.
„Защото България, освен всичко, е гранична зона към един друг конфликт, който се развива на наш югоизток. Мъдро е да не се хвърляме с гърди напред", посочи той и допълни, че имаме нужда от реализъм.
Тони Николов отбеляза, че реализмът не изключва заемане на позиции.
„Виждаме румънците, например - гранична държава, как формулират своите приоритети. Т.е. даже когато си гранична държава, предполага, че много по-ясно трябва да осъзнаваш своя интерес и да искаш да имаш по-силни връзки с партньорите, да искаш да имаш по-силна защита и да си наясно със заплахата", отбеляза той.
„Има исторически аналогии, които преживяваме в този момент. Включително България някъде в 1938-1939 година. От една страна - Мюнхенските споразумения. Впечатляващо е разделението на една мирна, демократична страна като Чехословакия като подарък, за да има мир. И това е един урок, който и Западна Европа, и Източна Европа помнят много добре, както пък балтийските държави след това помнят пакта „Рибентроп-Молотов", коментира Тони Николов.
„Тоест, ние имаме вече достатъчно аналогии и неща, от които просто трябва да извлечем много сериозен политически опит. Тоест, не да се правят някакви отстъпки на агресора", посочи той.
„По принцип никой не говори за правене на отстъпки в този случай, защото ние въобще не сме стигнали до дискусията за санкциите, от които България, примерно, да каже, че не трябва да се случат или нещо подобно. Ние в момента сме на един етап, в който се подготвя отговорът на европейския съюз срещу това нещо. И ние въобще не говорим за отстъпки", коментира Виктор Блъсков.
Плюс това, както казвам, днес сме в 2026 година и Зеленски твърди, че в идните месеци има историческа възможност за постигане на мир чрез посредничеството на САЩ. Джаред Къшнър и Стив Уиткофса и двамата ще посетят и Москва, и Киев, макар че още не е сигурно това нещо. И в този контекст, в който предстоят тези исторически, както самият Зеленски го казва, преговори за мир, може би не е правилният момент да се хвърляме да казваме: „Сега е моментът да интензифицираме" и така нататък", заяви още той.
Според анализаторите в студиото на „Лице в лице" е напълно възможно това, което се случи на летището в Лайпциг, да се случи и в София.
„Дроновата война е изключително коварна. Ние вече видяхме, че и при нас не е изключено такова нещо", посочиха те.
БТВ, „Лице в лице"
